Парашут

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Парашутист

Парашутът (френски parachute, от италиански para — отразявам и френски chute — падане) е устройство, осигуряващо меко приземяване на хора и предмети от въздуха на земната повърхност.

История[редактиране | редактиране на кода]

Преди повече от 2 хиляди години римският поет Овидий написа в своята поема "Метаморфози":

...а после скочи от една скала. Всички мислеха - ще се убие! Но той разпери над себе си бяло платно като крило и слезе плавно като лебед...

В Грузия са открити останки на кули, от които мъжете скачали на празненствата с големи чадъри. Руски и френски пътешественици, посетили двора на сиамския крал през Средновековието, описват скоковете на придворния акробат, който пред изумените им очи се спускал с чадър от най-високата кула на двореца и оставал невредим.

Първото автентично изобретение на парашута принадлежи на гениалния италианец Леонардо да Винчи. През 1483 г. той е нарисувал скица на пирамидален парашут. В книгата си "Атлантически кодекс", написана в годините 1483 - 1518 г., той смело заявява:

Ако човек има палатка от колосано платно с ширина 12 лакти и с височина 12 лакти, той може да се хвърли от всякаква голяма височина без опасност за себе си.

Въпреки, че аеродинамиката тогава не е съществувала, данните са точни. Те даже отговарят на съвременните парашути и теоретически скокът с изобретението на Леонардо да Винчи би бил безопасен.

За изобретател на парашута се счита Фауст Вранчич от Хърватия. През 1597 г. той е скочил от камбанария с височина 87 m на пазарния площад в Братислава.

Два века по-късно, катастрофите с първите балони налагат създаването на изобретение за спасяването на въздухоплавателите. През 1783 г. френският физик Ленорман скача от кулата на една обсерватория, остава невредим и нарича приспособлението си "парашут" (преведено - "против падане"). Две години по-късно аеростатът на друг французин - Жан Пиер Бланшар, се скъсва и той извършва първия в историята скок от летателен апарат. На 3 октомври 1785 г. той спуска от балон с горещ въздух куче, а на 23 август 1786 г. - овца с парашут.

Първият човек, който доброволно скача с парашут (от балон), е французинът Андре-Жак Гарнерен. Това се случило на 22 октомври 1797 г. Неговият скок от самоделен водороден балон от височина 400 m над парижкия парк Монсо е първият парашутен скок в Европа.

В началото на XX век германката Кете Паулус изобретява сгъваемия парашут. Тя е една от първите жени-парашутисти.

Появява се и самолетът. Не е възможно използването на парашут, който да виси отвън, както е при балоните. Така идва историческата 1911 година. Руският запасен артилерийски поручик Глеб Евгениевич Котелников създава първия с света раничен парашут. Той представлява неголяма, надяваща се на гърба металическа раница, в която се намирало легло, монтирано на две спирални пружини. Върху леглото се скатавали въжетата, а върху тях - куполът на парашута, който бил от коприна с диаметър 7 m и 40 cm, съшит от 24 трапецовидни сектора. Когато летецът напускал самолета, той издърпвал шнур, капакът на раницата се отварял и пружините изтласквали купола навън. Парашутът е наречен РК-1 или "Ранцевый Котелникова - модель первая", и е патентован от Котелников през 1912 г.

Новината за забележителното руско изобретение се разпространява бързо. В Петербург пристигат множество представители на чуждестранни фирми. Един от тях - французитът Ломач, успява да се добере до чертежите и до първите образци на руския парашут. Твърде скоро точните копия на раничния парашут на Котелников се появили във Франция, а след това и в САЩ. Същевременно, въпреки огромните му усилия, руският изобретател не успява да убеди царските генерали за необходимостта от новия парашут, независимо че в началото на 1917 г. са направени 65 успешни скока. Изобретението е отхвърлено като "ненужно". То щяло да направи руските летци страхливци и да им даде възможност вместо да приемат въздушния бой, да напускат по всяко време самолета.

Системи[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват два типа парашути: с кръгъл купол (кръгъл парашут) и с правоъгълен (или елиптичен) купол (летящо крило).

Кръгъл парашут[редактиране | редактиране на кода]

По-старите кръгли парашути намаляват скоростта на падането преди всичко за сметка на съпротивлението на въздуха. Те имат форма на полусфера, в долната част на която са закрепени въжетата, на които виси парашутистът или товарът. За стабилизиране на падането в горната част на купола обикновено има отвор, през който излиза въздухът. По този начин се предотвратява люлеенето на парашута.

Съществуват и модели квадратни парашути, като например ПД 47, дълго време на въоръжение в българската армия. Има и стотици модели спортни парашути, при които от купола се изрязват по един, два, три сектора, а на това отгоре се добавят и най-различни козирки, докато съоръжението изобщо не е кръгло, а сложна форма с различни компоненти. Например - чешкият ПТЦХ.

Летящо крило[редактиране | редактиране на кода]

Съвременните парашути „летящо крило“ намаляват скоростта на падане благодарение на подемната сила на насрещния въздушен поток. Тяхното сечение съответства на профила на крило на самолет.

Съставни части на парашутната система[редактиране | редактиране на кода]

  • подвесна система с раница,
  • основен парашут,
  • запасен (резервен) парашут,
  • осигуряващ прибор.

Подвесна система[редактиране | редактиране на кода]

Подвесната система е предназначена да:

  • свърже парашута с парашутиста;
  • разпредели равномерно натоварването върху тялото на парашутиста;
  • осигури удобно разположение на парашутиста при снижаване и приземяване.

Раница[редактиране | редактиране на кода]

Раницата е предназначена да съхранява сгънатите основен и резервен парашути. Тя има отварящо приспособление, което позволява да се извърши:

  • ръчно отваряне на основния парашут с помощта на мек издърпващ парашут,
  • ръчно отваряне на резервния парашут,
  • автоматично отваряне на резервния парашут от осигуряващия прибор,
  • принудително отваряне на резервния парашут при откачане на основния купол от парашутиста.

Основен парашут[редактиране | редактиране на кода]

Служи за управляемо снижаване и безопасно приземяване на парашутиста.

Запасен (резервен) парашут[редактиране | редактиране на кода]

Служи за безопасно приземяване на парашутиста при пълно или частично неразтваряне на основния парашут. Запасният парашут се сгъва от специално обучени хора — ригери.

Осигуряващ прибор[редактиране | редактиране на кода]

Осигуряващият прибор служи за автоматично отваряне на запасния парашут в случай, че парашутистът по една или друга причина не е успял да отвори основния парашут. Най-простите уреди са механични и трябва преди всеки скок да се привеждат в работоспособно състояние. Тяхното сработване става на определена височина или след изтичане на определено време. Най-съвършенните прибори са електронните. Те са способни да отчитат не само височината, на която се намира парашутистът, но и неговата скорост. Освен това, през цялото време те отчитат и промените във въздушното налягане, за да изключат отражението му върху измерването на височината.

Разновидности на парашутния спорт[редактиране | редактиране на кода]

  • Класически парашутизъм (комплекс от индивидуална акробатика и точност на приземяване)
  • Групова акробатика и построяване на формации
  • Куполна акробатика
  • Фристайл
  • Фрифлай
  • Авиационна фотография
  • Бърдмен Летене с крилат костюм
  • BASE jumping
  • Скайсърфинг

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Кожухаров, Димитър. Небето зове. София, Военно издателство, 1980