Парашут

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Парашутист

Парашутът (френски parachute, от италиански para — отразявам и френски chute — падане) е устройство, осигуряващо меко приземяване на хора и предмети от въздуха на земната повърхност.

История[редактиране | edit source]

Преди повече от 2 хиляди години римският поет Овидий написа в своята поема "Метаморфози":

...а после скочи от една скала. Всички мислеха - ще се убие! Но той разпери над себе си бяло платно като крило и слезе плавно като лебед...

В Грузия са открити останки на кули, от които мъжете скачали на празненствата с големи чадъри. Руски и френски пътешественици, посетили двора на сиамския крал през Средновековието, описват скоковете на придворния акробат, който пред изумените им очи се спускал с чадър от най-високата кула на двореца и оставал невредим.

Първото автентично изобретение на парашута принадлежи на гениалния италианец Леонардо да Винчи. През 1483 г. той е нарисувал скица на пирамидален парашут. В книгата си "Атлантически кодекс", написана в годините 1483 - 1518 г., той смело заявява:

Ако човек има палатка от колосано платно с ширина 12 лакти и с височина 12 лакти, той може да се хвърли от всякаква голяма височина без опасност за себе си.

Въпреки, че аеродинамиката тогава не е съществувала, данните са точни. Те даже отговарят на съвременните парашути и теоретически скокът с изобретението на Леонардо да Винчи би бил безопасен.

За изобретател на парашута се счита Фауст Вранчич от Хърватия. През 1597 г. той е скочил от камбанария с височина 87 m на пазарния площад в Братислава.

Два века по-късно, катастрофите с първите балони налагат създаването на изобретение за спасяването на въздухоплавателите. През 1783 г. френският физик Ленорман скача от кулата на една обсерватория, остава невредим и нарича приспособлението си "парашут" (преведено - "против падане"). Две години по-късно аеростатът на друг французин - Жан Пиер Бланшар, се скъсва и той извършва първия в историята скок от летателен апарат. На 3 октомври 1785 г. той спуска от балон с горещ въздух куче, а на 23 август 1786 г. - овца с парашут.

Първият човек, който доброволно скача с парашут (от балон), е французинът Андре-Жак Гарнерен. Това се случило на 22 октомври 1797 г. Неговият скок от самоделен водороден балон от височина 400 m над парижкия парк Монсо е първият парашутен скок в Европа.

В началото на XX век германката Кете Паулус изобретява сгъваемия парашут. Тя е една от първите жени-парашутисти.

Появява се и самолетът. Не е възможно използването на парашут, който да виси отвън, както е при балоните. Така идва историческата 1911 година. Руският запасен артилерийски поручик Глеб Евгениевич Котелников създава първия с света раничен парашут. Той представлява неголяма, надяваща се на гърба металическа раница, в която се намирало легло, монтирано на две спирални пружини. Върху леглото се скатавали въжетата, а върху тях - куполът на парашута, който бил от коприна с диаметър 7 m и 40 cm, съшит от 24 трапецовидни сектора. Когато летецът напускал самолета, той издърпвал шнур, капакът на раницата се отварял и пружините изтласквали купола навън. Парашутът е наречен РК-1 или "Ранцевый Котелникова - модель первая", и е патентован от Котелников през 1912 г.

Новината за забележителното руско изобретение се разпространява бързо. В Петербург пристигат множество представители на чуждестранни фирми. Един от тях - французитът Ломач, успява да се добере до чертежите и до първите образци на руския парашут. Твърде скоро точните копия на раничния парашут на Котелников се появили във Франция, а след това и в САЩ. Същевременно, въпреки огромните му усилия, руският изобретател не успява да убеди царските генерали за необходимостта от новия парашут, независимо че в началото на 1917 г. са направени 65 успешни скока. Изобретението е отхвърлено като "ненужно". То щяло да направи руските летци страхливци и да им даде възможност вместо да приемат въздушния бой, да напускат по всяко време самолета.

Великата октомврийска социалистическа революция дава огромно поле за изява на Глеб Котелников, който усърдно работи по усъвършенстването на своя парашут. Успешни са и демонстративните скокове от аеростати на Н. Аношченко, И. Неклюдов и С. Остратов. През 1918г. парашутите на Котелников преминават през изпитания във "Въздушната лаборатория", ръководена от професор Н. Жуковски. Установява се, че те по всички показатели надминават чуждестранните образци. Изобретателят е награден от Висшия съвет на народното стопанство.

Системи[редактиране | edit source]

Съществуват два типа парашути: с кръгъл купол (кръгъл парашут) и с правоъгълен (или елиптичен) купол (летящо крило).

Кръгъл парашут[редактиране | edit source]

По-старите кръгли парашути намаляват скоростта на падането преди всичко за сметка на съпротивлението на въздуха. Те имат форма на полусфера, в долната част на която са закрепени въжетата, на които виси парашутистът или товарът. За стабилизиране на падането в горната част на купола обикновено има отвор, през който излиза въздухът. По този начин се предотвратява люлеенето на парашута.

Съществуват и модели квадратни парашути, като например ПД 47, дълго време на въоръжение в българската армия. Има и стотици модели спортни парашути, при които от купола се изрязват по един, два, три сектора, а на това отгоре се добавят и най-различни козирки, докато съоръжението изобщо не е кръгло, а сложна форма с различни компоненти. Например - чешкият ПТЦХ.

Летящо крило[редактиране | edit source]

Съвременните парашути „летящо крило“ намаляват скоростта на падане благодарение на подемната сила на насрещния въздушен поток. Тяхното сечение съответства на профила на крило на самолет.

Съставни части на парашутната система[редактиране | edit source]

  • подвесна система с раница,
  • основен парашут,
  • запасен (резервен) парашут,
  • осигуряващ прибор.

Подвесна система[редактиране | edit source]

Подвесната система е предназначена да:

  • свърже парашута с парашутиста;
  • разпредели равномерно натоварването върху тялото на парашутиста;
  • осигури удобно разположение на парашутиста при снижаване и приземяване.

Раница[редактиране | edit source]

Раницата е предназначена да съхранява сгънатите основен и резервен парашути. Тя има отварящо приспособление, което позволява да се извърши:

  • ръчно отваряне на основния парашут с помощта на мек издърпващ парашут,
  • ръчно отваряне на резервния парашут,
  • автоматично отваряне на резервния парашут от осигуряващия прибор,
  • принудително отваряне на резервния парашут при откачане на основния купол от парашутиста.

Основен парашут[редактиране | edit source]

Служи за управляемо снижаване и безопасно приземяване на парашутиста.

Запасен (резервен) парашут[редактиране | edit source]

Служи за безопасно приземяване на парашутиста при пълно или частично неразтваряне на основния парашут. Запасният парашут се сгъва от специално обучени хора — ригери.

Осигуряващ прибор[редактиране | edit source]

Осигуряващият прибор служи за автоматично отваряне на запасния парашут в случай, че парашутистът по една или друга причина не е успял да отвори основния парашут. Най-простите уреди са механични и трябва преди всеки скок да се привеждат в работоспособно състояние. Тяхното сработване става на определена височина или след изтичане на определено време. Най-съвършенните прибори са електронните. Те са способни да отчитат не само височината, на която се намира парашутистът, но и неговата скорост. Освен това, през цялото време те отчитат и промените във въздушното налягане, за да изключат отражението му върху измерването на височината.

Разновидности на парашутния спорт[редактиране | edit source]

  • Класически парашутизъм (комплекс от индивидуална акробатика и точност на приземяване)
  • Групова акробатика и построяване на формации
  • Куполна акробатика
  • Фристайл
  • Фрифлай
  • Авиационна фотография
  • Бърдмен Летене с крилат костюм
  • BASE jumping
  • Скайсърфинг

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Кожухаров, Димитър. Небето зове. София, Военно издателство, 1980