Парижко споразумение (2015)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ръководителите на делегациите на Конференцията на ООН за изменението на климата в Париж

Парижкото споразумение е подписано на 12 декември 2015 г. по време на Парижката конференция по климата.[1] Към ноември 2017 г. 195 държави са подписали споразумението, включително България. Споразумението влезе в сила на 4 ноември 2016.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Целите на споразумението са да се засили прилагането на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКООНИК), стартирана на срещата на върха на Земята (1992 г.) чрез:

  • Ограничаване на глобалното затопляне до по-малко от 2 ° C до 2050 г. в сравнение с периода преди индустриализацията. Целта е да се ограничи затоплянето до края на 21-ви век до само 1.5 градуса по Целзий.
  • Повишаване на способността за адаптиране към отрицателните последици от изменението на климата и насърчаване на устойчивостта на изменението на климата и намаляване на емисиите на парникови газове по начин, който няма да навреди на производството на храни.
  • Насърчаване на потока от средства в областта на намаляването на емисиите на парникови газове и устойчивостта на изменението на климата.

Освен това споразумението има за цел да намали емисиите на парникови газове. Основното задължение на всяка от страните, подписали Парижкото споразумение, е да представи план на всеки пет години, в който подробно да се посочат начините, по които ще се предприемат мерки за справяне с изменението на климата.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]