Паркани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Паркани
— Село —
Parkany Ansicht 2.jpg
Moldova relief map.png
46.84° с. ш. 29.5164° и. д.
Паркани
Страна Флаг на Молдова Молдова
Район Слободзейски район
Надм. височина 17 m
Население около 10 500 души
Кмет Петър Николаев
Основаване 1770
МПС код C
Официален сайт http://parcani.at.ua/
Паркани в Общомедия

Паркани или Паркан (на руски: Парканы, на украински: Паркани, на молдовски: Паркань) е село, разположено в Слободзейски район, в непризнатата Приднестровска република. То се смята за най-голямото българско селище извън пределите на България[1].

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите семейства бежанци от българските земи в Османската империя са се заселили в Паркани в началото на 19 век като колонисти по покана на руските власти. Преди появата на първите българи селото е било малко поселение от казаци. Първите заселници от България са дошли през 1803 и 1811 година от Анхиало (днешно Поморие) – 90 семейства, 887 души и Рахово (днешно Оряхово) – 52 семейства, 380 души.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено между градовете Тираспол и Бендери (Тигина), през него минава тролейбусната линия по маршрут Тираспол – Бендери.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на селото е 10 500 души, от които 80 % са етнически българи, като се поделят на шопи и гурлянци.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

През месец септември 2008 година в селото е открит паметник на Васил Левски[2].

В селото има 4 училища[3]. 1 спортна зала. Действат музикално училище и младежки фолклорен колектив. Има частен музей на стария бит, създаден от жителите на селото.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

история на село Паркани

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Молдова“         Портал „Молдова