Направо към съдържанието

Парламентарни избори в България (1914)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Парламентарни избори (1914)

1913 ←
23 февруари 1914 (1914-02-23)
→ 1919

245 места в Българския парламент
123 места необходими за мнозинство
Активност 67,1%[1]
  Първа партия Втора партия Трета партия
 
Лидер Васил Радославов
Никола Генадиев
Димитър Тончев
Александър Димитров
Димитър Драгиев
Александър Малинов
Партия Либерална концентрация (радослависти, стамболовисти и тончевисти) БЗНС Демократическа партия
Лидер от 1894 1902 1903
Последни избори 94 места, 38,7% 48 места, 21,2% 14 места, 8,0%
Спечелени места 126 51 31
Народен вот 345 730 147 143 88 507
Проценти 45,2% 19,3% 11,6%
Суинг Повишение 6,5% Понижение 1,9% Повишение 3,6%

  Четвърта партия Пета партия Шеста партия
 
Лидер Димитър Благоев Янко Сакъзов Иван Евстратиев Гешов
Партия БРСДП (т.с.) БРСДП (ш.с.) Народна партия
Лидер от 1903 1903 1901
Последни избори 18 места, 10,1% 19 места, 10,3% 5 места, 4,5%
Спечелени места 11 10 9
Народен вот 43 251 45 235 40 305
Проценти 5,7% 5,9% 5,3%
Суинг Понижение 4,4% Понижение 4,4% Повишение 0,8%

  Седма партия Осма партия
 
Лидер Найчо Цанов Стоян Данев
Партия РДП Прогресивнолиберална партия
Лидер от 1902 1897
Последни избори 5 места, 4,5% 1 място, 2,2%
Спечелени места 5 2
Народен вот 27 353 26 502
Проценти 3,6% 3,5%
Суинг Понижение 1,1% Повишение 1,3%

  Либерална концентрация (126)   БЗНС (51)   БРСДП (ш.с.) (10)   БРСДП (т.с.) (11)
  Демократическа партия (31)   Народна партия (9)   РДП (5)
  Прогресивнолиберална партия (2)   Независими (0)

Министър-председател ←

Васил Радославов
Либерална партия (радослависти)

→ Министър-председател

Васил Радославов
Либерална партия (радослависти)

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Парламентарните избори се провеждат на 23 февруари 1914 г.[2] в Царство България и са за XVII обикновено народно събрание. Насрочени са с указ на цар Фердинанд I от 14 януари 1914 г. Проведени са по регулациите на Избирателния закон с неговите изменения от март 1912 г.[3]

Изборите за XVII ОНС са първите, в които гласуват и жителите от присъединените след Балканските войни земи. Общият брой на местата е 245, разпределени в 14 изборни района - "избирателни колегии". В 12-те изборни района в старите предели разпределението на местата е същото като онова в изборите за XVI ОНС. В "новите земи" са формирани две избирателни колегии - Гюмюрджинска (24 мандата) и Струмишка (17 мандата)[4]. Останалите регулации повтарят онези от парламентарните избори от 1913 г. - листова пропорционална система по метода на Донт (Хагенбах-Бишоф), законови прагове - квотата на Друуп, прилагани на равнище изборен район, гъвкави листи и т.н.

Изборите са спечелени от управляващата Либерална концентрация, която с 45,2% от вота добива 126 (51,4%) мандати. Този път кабинетът на Васил Радославов успява да се подсигури с макар и крехко парламентарно мнозинство, постигнато най-вече с помощта на гласовете от новите земи. В рамките на Концентрацията Либералната партия (радослависти) има 86 мандата, Народнолибералната партия 30 мандата и 10 мандата за Младолибералната партия. Известен спад във вота инкасират социалистическите формации. Русофилските партии успяват да спрат електоралния срив и бележат известен ръст. В следващите месеци и години съставът на камарата ще претърпи известни промени поради касирания на депутати (Софийската листа на БЗНС 1914 г.; Деклозиеровата афера 1915-1916 г. и др.), смъртни случаи и оставки.

Резултати[5][редактиране | редактиране на кода]

Резултати от парламентарните избори в България на 23 февруари 1914 година[6][7][8].
Кандидатска листа Гласове Дял от гласовете Общо
мандати
брой +/− % +/− брой +/−
Либерална концентрация1 345 730 +137 967 45,2 +6,5 126 +32
БЗНС 147 143 +33 382 19,3 −1,9 51 +3
Демократическа партия 88 507 +45 536 11,6 +3,6 31 +17
БРСДП (ш.с.) 45 235 −9 922 5,9 −4,4 10 −9
БРСДП (т.с.) 43 251 −10 966 5,7 −4,4 11 −7
Народна партия 40 305 +15 311 5,4 +0,9 9 +4
Радикалдемократическа партия 27 353 +3 346 3,6 −0,9 5 0
Прогресивнолиберална партия 26 502 +13 989 3,5 +1,2 2 +1
Други (Републиканска партия) 260 0,0 +0,0 0 0
Валидни гласове: 764 286 +227 253 100,0 245 +41
Невалидни гласове: 5 426 −957 0,7 −0,5
Гласували: 769 712 +226 296 67,1 +12,1
Избиратели по списък: 1 146 880 +159 048
  
получава мандати
0 не получава мандати
не участва
+/− разлика спрямо предходните парламентарни избори
1 ЛП (р.) – 86 мандата, НЛП (с.) – 30 мандата и ЛП (т.) – 10 мандата

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Nohlen & Stöver, p379
  2. Dieter Nohlen & Philip Stöver (2010) Elections in Europe: A data handbook, p368 ISBN 978-3-8329-5609-7
  3. Живков, Светослав. Пропорционалното представителство. Избори и електорално законодателство в България в навечерието на Първата световна война. София, УИ "Св. Климент Охридски", 2022. с. 385-390.
  4. Живков, Светослав. Пропорционалното представителство. Избори и електорално законодателство в България в навечерието на Първата световна война. София, УИ "Св. Климент Охридски", 2022. с. 444-446.
  5. Живков, Светослав. Пропорционалното представителство. Избори е електорално законодателство в България в навечерието на Първата световна война. УИ "Св. Климент Охридски", 2022. с. 458.
  6. Тодоров 2010, с. 573.
  7. Цураков 2008, с. 460.
  8. Nohlen, D & Stöver, P. Elections in Europe: A data handbook. 2010. ISBN 978-3-8329-5609-7. с. 368.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 1914 Bulgarian parliamentary election в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​