Парламентарни избори в България (2022)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Парламентарни избори (2022)
Flag of Bulgaria.svg
ноември 2021 ←
2 октомври 2022 г.
240 места в Българския парламент
121 места необходими за мнозинство

Настоящ Министър-председател

Гълъб Донев
независим

Парламентарните избори в България през 2022 година се провеждат за избирането на народни представители в 48-ото Народно събрание на Република България. Изборите са извънредни, след гласувания вот на недоверие към правителството на Кирил Петков и връщането на трите проучвателни мандата (на ПП, ГЕРБ-СДС и БСП) на президента Румен Радев. Насрочени са за 2 октомври 2022 г.[1]

Безплатен предизборен диспут за участниците в изборите провежда Българското национално радио.[2]

Участници[редактиране | редактиране на кода]

Партии, коалиции и независими кандидати[редактиране | редактиране на кода]

Име Лидер (и) Резултат от ноември 2021 г. ЕП
Гласове (%) Мандати
ДПС Движение за права и свободи 1 Мустафа Карадайъ 13,00%
34 / 240
АЛДЕ
БСДД Български съюз за директна демокрация 2 Георги Неделчев

Светла Милушева

0,22%
0 / 240
БНО Българско национално обединение 3 Георги Георгиев-Готи 0,09%
0 / 240
Национално движение „Единство“ Национално движение „Единство“ 4 Никола Иванов
0 / 240
ВМРО ВМРО – Българско национално движение 5 Искрен Веселинов

Ангел Джамбазки
Александър Сиди
Юлиан Ангелов

1,08%
0 / 240
ЕКР
Справедлива България ОСД Обединена социалдемокрация 6 Йордан Геров
0 / 240
ПДС Политическо движение „Социалдемократи“ Елена Нонева
КОЙ Компетентност, отговорност и истина Светозар Съев
ПД Пряка демокрация 7 Петър Клисаров 0,05%
0 / 240
НФСБ Национален фронт за спасение на България 8 Валери Симеонов
0 / 240
Продължаваме промяната ПП Продължаваме промяната 9 Кирил Петков

Асен Василев

25,67%
67 / 240
ВОЛТ Волт Настимир Ананиев
СЕК Средна европейска класа Георги Манев
МИР МИР 10 Симеон Славчев 0,15%
0 / 240
КОД Консервативно обединение на десницата 11 Петър Москов
0 / 240
БТР България на труда и разума 12 Георги Манолов
0 / 240
Коалиция за теб България Коалиция за теб България 13 Красимир Манов
0 / 240
Възраждане Възраждане 14 Костадин Костадинов 4,86%
13 / 240
Български възход БВ Български възход 15 Стефан Янев
0 / 240
Свобода Свобода Владимир Симеонов
Зелените Партия на зелените Владимир Николов
ЗНС Земеделски народен съюз Румен Йончев
АБВ Алтернатива за българско възраждане Румен Петков
1 / 240
ССД Съюз на свободните демократи Радослав Кацаров
0 / 240
БНС-НД Български национален съюз „Нова демокрация“ 16 Боян Расате 0,04%
0 / 240
Изправи се България Изправи се България 17 Мая Манолова
0 / 240
ДНК Движение на непартийните кандидати 18 Бойко Младенов

Бойко Никифиров
Минчо Христов
Огнян Боюклиев

0 / 240
ИТН Има такъв народ 19 Слави Трифонов 9,52%
25 / 240
ГН Глас Народен 20 Светослав Витков 0,44%
0 / 240
ЕНП Единна народна партия 21 Валентина Василева-Филаделфевс
0 / 240
Правото Права, реформи, алтернатива, възможности, отговорност, толерантност и обединение 22 Мария Колева 0,26%
0 / 240
Народна партия „Истината и само истината“ Народна партия „Истината и само истината“ 23 Венцислав Ангелов
0 / 240
ГЕРБ – СДС ГЕРБ ГЕРБ 24 Бойко Борисов 22,74%
59 / 240
ЕНП
СДС Съюз на демократичните сили Румен Христов ЕНП
Демократична България ДБ Движение „Да, България!“ 25 Христо Иванов 6,37%
16 / 240
ДСБ Демократи за силна България Атанас Атанасов ЕНП
ЗД Зелено движение Борислав Сандов

Владислав Панев

ЕЗП
БСДЕ Българска социалдемокрация – Евролевица 26 Александър Томов 0,52%
0 / 240
Атака Атака 27 Волен Сидеров 0,46%
0 / 240
БСП за България БСП Българска социалистическа партия 28 Корнелия Нинова 10,21%
26 / 240
ПЕС
Политически клуб „Екогласност“ Емил Георгиев
Политически клуб „Тракия“ Стефан Начев
РВО Русофили за възраждане на oтечеството 29 Николай Малинов 0,26%
0 / 240

Предизборни обществени очаквания[редактиране | редактиране на кода]

Социологически проучвания[редактиране | редактиране на кода]

Социологическа агенция Дати на
проучване
Брой
допитани
ПП ГЕРБ
СДС
ДПС БСПзБ ИТН ДБ Възр. ИБГНИ ВМРО БВ Други Никого Превес
Mediana 16 - 22 септември 2022 г. 1008 16,3% 26,3% 11,5% 13,1% 4,7% 5,9% 12,0% 3,0% 5,2% 2,0% 10,0%
СИНПИ 16 - 21 септември 2022 г. 1104 16,6% 24,5% 13,8% 9,7% 4,6% 7,8% 12,1% 4,1% 5,5% 1,3% 7,9%
ЦАМ 15 - 19 септември 2022 г. 1011 18,2% 24,8% 12,8% 11,2% 3,8% 8,1% 10,5% 3,3% 6,6%
ЕСТАТ 10 - 17 септември 2022 г. 1005 16,8% 26,1% 10,3% 9,3% 4,2% 6,9% 10,1% 1,9% 1,0% 4,8% 5,2% 3,4% 9,3%
Екзакта 10 - 17 септември 2022 г. 1050 18,1% 26,2% 10,3% 12,5% 5,4% 7,5% 9,5% 4,0% 5,5% 1,0% 8,1%
Сова Харис 6 - 12 септември 2022 г. 835 18,8% 28,8% 8,7% 12,7% 5,1% 5,7% 10,4% 2,9% 1,2% 4,8% 0,9% 10,0%
Галъп 2 - 10 септември 2022 г. 1002 19,2% 25,9% 11,5% 9,8% 4,3% 7,5% 11,3% 1,7% 1,5% 4,2% 3% 6,7%
Mediana 29 август - 4 септември 2022 1008 17,1% 22,8% 11,1% 13,3% 6,9% 5,5% 12,5% 3,4% 5,5% 1,9% 5,7%
Маркет Линкс 27 август - 3 септември 2022 г. 1067 17,8% 22,9% 10,9% 10,9% 3,8% 8,1% 7,6% 4,7% 5,1%
Алфа Рисърч 27 август - 2 септември 2022 г. 1117 17,5% 23,4% 10,9% 9,8% 3,9% 7,5% 9,5% 2,0% 4,2% 3,8% 7,5% 5,9%
Откриване на предизборната кампания – 2 септември 2022 г.
Тренд 15 – 22 август 2022 г. 1007 19,6% 24,4% 10,6% 8,6% 3,9% 7,3% 10,3% 1,9% 1,2% 4,5% 4,6% 3,1% 4,8%
Маркет Линкс 30 юли–5 август 2022 г. 1020 19,1% 22,6% 12,4% 11,6% 3,2% 8,3% 8,9% 3,3% 11,8% 3,5%
20,9% 24,5% 12,6% 11,9% 3,1% 9,1% 9,2% 4,3% 4,8% 3,6%
Тренд 5 – 12 юли 2022 г. 1005 21,4% 23,6% 10,7% 9,8% 3,8% 6,9% 9,6% 1,6% 1,1% 5,7% 2,8% 3,0% 2,2%
Маркет Линкс 2 – 10 юли 2022 г. 1024 21,5% 22,2% 9,1% 11,6% 3,2% 8,3% 7,6% 4,3% 12,2% 0,7%
Алфа Рисърч 25 юни – 1 юли 2022 г. 1017 22,5% 23,9% 9,8% 12,8% 3,7% 7,9% 8,8% 6,0% 4,7% 1,4%
Тренд 4 – 11 май 2022 г. 1002 17,5% 23,8% 10,9% 9,5% 5,8% 6,8% 10,1% 2,0% 1,5% 7,6% 2,2% 2,3% 6,3%
ЦАМ 4 – 9 май 2022 г. 821 21,4% 23,3% 11,6% 11,8% 5,1% 6,0% 8,7% 1,2% 1,0% 7,8% 2,1% 1,9%
Маркет Линкс 29 април – 8 май 2022 г. 1015 19,1% 25,9% 10,5% 12,5% 6,5% 8,3% 9,7% 7,2% 6,8%
Галъп 29 април – 6 май 2022 г. 805 18,2% 24,9% 11,1% 9,7% 5,4% 5,5% 10,5% 1,1% 1,5% 5,6% 6,5% 6,7%
Алфа Рисърч 8 – 14 април 2022 г. 1037 21,1% 24,8% 8,7% 11,7% 5,1% 7,7% 10,8% 10,2% 3,7%
Тренд 6 – 13 април 2022 г. 1004 20,1% 23,6% 11,1% 10,5% 6,9% 7,1% 9,3% 1,9% 1,3% 5,5% 2,7% 3,5%
Галъп 31 март – 8 април 2022 г. 809 23,8% 25,9% 10,6% 10,3% 7,0% 4,5% 7,9% 1,2% 2,1% 5,6% 1,1% 2,1%
Маркет Линкс 22 – 29 март 2022 г. 1029 19,7% 22,1% 8,2% 11,6% 6,7% 7,6% 8,2% 15,9% 2,4%
Тренд 5 – 12 март 2022 г. 1007 22,9% 21,9% 11,4% 10,4% 7,5% 7,4% 7,3% 2,1% 1,3% 5,0% 2,8% 1,0%
Алфа Рисърч 6 – 14 февруари 2022 г. 1060 29,9% 22,2% 8,8% 12,0% 8,1% 7,8% 6,4% 4,9% 7,7%
Галъп 3 – 11 февруари 2022 г. 803 30,2% 21,9% 12,2% 8,5% 9,4% 5,2% 3,9% 1,5% 1,7% 5,4% 8,3%
Тренд 12 – 19 януари 2022 г. 1004 26,4% 22,3% 10,9% 11,5% 8,1% 6,8% 5,9% 1,9% 1,1% 2,7% 2,4% 4,1%
Парл. избори ноември 2021 г. 14 ноември 2021 г. 25,67% 22,74% 13,00% 10,21% 9,52% 6,37% 4,86% 2,29% 1,08% 2,92% 1,34% 2,93%

Гласуване в чужбина[редактиране | редактиране на кода]

Изборни секции[редактиране | редактиране на кода]

В средата на август 2022 г. ЦИК съобщава че ще бъдат разкрити между 750 и 800 изборни секции в общо 61 държави. Най-много са планирани в Турция – 143, Великобритания – 128, Германия – 116, Испания – 64, Съединените щати – 42. В Русия са посочени две секции – в Москва и в Санкт Петербург, а в Украйна не фигурира такава.[3]

На 6 септември 2022 г. е краен срок за подаване на заявления в ЦИК, за отваряне на секции в чужбина. Разкриват се общо 755 избирателни секции, като най-много те са в Турция – 166, Великобритания – 126, Германия – 77, Гърция – 72, Испания – 65, Съединените щати – 55. В Северна Македония са разкрити 7 секции.[4]

Поради проблеми със сигурността избирателни секции не са разкрити в Украйна, Ирак, Сирия, Палестина, Либия, Йемен и Афганистан.[4]

До крайният срок са подадени 50 865 заявления за гласуване, като 26 019 от тях са от Турция.[5]

Турция[редактиране | редактиране на кода]

По време на предизборната кампания изселническите организации в Турция призовават да бъдат подкрепени кандидатите, които са етнически турци. Това заявяват от „Конфедерацията на балканските румелийски турци“ (BRTK).[6] Изселническата организация „Балгьоч“ агитира от името на турския президент Реджеп Ердоган за подкрепа към ДПС,[7] като месец преди началото на кампанията председателят на ДПС Мустафа Карадайъ е на посещение при турския президент в Анкара.[8] ДПС провежда активна предизборна агитация в Турция, на много места са поставени билбордове с плакати на турски език.[9]

Великобритания[редактиране | редактиране на кода]

Германия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Радев насрочи изборите за Народно събрание. // dariknews.bg. Посетен на 1 август 2022 г.
  2. „Първият диспут по БНР: 19 партии, 3 часа. Темите – Национална сигурност, външна политика, съдебна реформа“. // bnr.bg, 7 септември 2022. Посетен на 9 септември 2022. (на български)
  3. „В 61 държави гласуват българите зад граница (обзор)“. // trud.bg, 15 август 2022. Посетен на 5 септември 2022. (на български)
  4. а б „755 секции в чужбина: в кои страни и градове може да се гласува на 2 октомври“. // dw.com, 9 септември 2022. Посетен на 23 септември 2022. (на български)
  5. „Изселниците в Турция са най-активни за изборите на 2 октомври“. // segabg.com, 7 септември 2022. Посетен на 23 септември 2022. (на български)
  6. „Изселническите организации в Турция агитират за вота у нас“. // segabg.com, 10 септември 2022. Посетен на 23 септември 2022. (на български)
  7. „Балгьоч агитира от името на Ердоган за българска политическа партия за вота у нас, твърдят изселници“. // smolyan.bgvesti.net, 18 септември 2022. Посетен на 23 септември 2022. (на български)
  8. „Президентът на Турция Ердоган прие лидера на ДПС Мустафа Карадайъ в Анкара“. // utroruse.com, 1 август 2022. Посетен на 23 септември 2022. (на български)
  9. „Билбордове в Турция разясняват на българите как да гласуват“. // bgonair.bg, 22 септември 2022. Посетен на 23 септември 2022. (на български)