Парламентарни избори в Северна Корея (1990)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Парламентарни избори в Северна Корея (1990)
Flag of North Korea.svg
1986 ←
22 април 1990 (1990-04-22)
→ 1998

687 места във Върховното събрание
Активност 99,7%
  Първа партия


  Kim Il Sung Portrait-2.jpg


Лидер Ким Ир Сен
Партия КРП
Лидер от 1946 г.
Спечелени места
601 / 687

Министър-председател ←

Йон Хьонг-Мук

→ Министър-председател

Йон Хьонг-Мук

Парламентарните избори в Северна Корея през 1990 г. са девети избори за Върховно събрание и са проведени на 22 април.

Само един кандидат е избиран във всеки избирателен район, всички от които са представители на Корейската работническа партия, въпреки че някои са кандидати от името на други партии или държавни организации, за да се даде вид на демокрация.[1]

На първата сесия е създаден Държавен съвет на КНДР.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Коалиция Партия Гласове % Места
Демократичен фронт
за обединение
на отечеството
Корейска работническа партия 100,0 601
Корейска демократична партия 51
Чондоистка партия 22
Независими 13
Общо 100 687
Регистрирани гласове/активност 99,78
Източник: Nohlen et al.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dieter Nohlen, Florian Grotz & Christof Hartmann (2001) Elections in Asia: A data handbook, Volume II, p404 ISBN 0-19-924959-8
  2. Nohlen et al., p403
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „North Korean parliamentary election, 1990“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​