Пармският манастир
| Пармският манастир | |
| La Chartreuse de Parme | |
 | |
| Автор | Стендал |
|---|---|
| Създаване | 1838 г. Франция |
| Първо издание | 1839 г. Франция |
| Оригинален език | френски |
| Жанр | роман |
| Вид | психологична драма |
| ISBN | ISBN 954-9559-33-5 |
„Пармският манастир“ (на френски: La Chartreuse de Parme) е роман от Стендал. Публикуван е в два тома през 1839 година във Франция. Това е третият му завършен роман.
Създаване и прием
[редактиране | редактиране на кода]Идеята за „Пармският манастир“ хрумва на Стендал на 3 септември 1838 г., но в следващите два месеца той работи върху „Мемоарите на един турист“. Едва след това, на 4 ноември, той се премества на улица „Комартен“ 4 в Париж[1] и дава заповед на портиера да казва на евентуалните посетители, че „господин консулът е на лов“.[2] В продължение на 52 дни Стендал диктува на една секретарка текста на замисления роман. На 26 декември дава на своя издател текста на „Пармският манастир“ – повече от петстотин страници.[1]
Една част от романа, отнасяща се до битката при Ватерло, е публикувана във вестник Le Constitutionnel. преди излизането му, и във връзка с нея Балзак изпраща писмо с поздравления до Стендал.[1]
Филмови адаптации
[редактиране | редактиране на кода]- 1948 – „La chartreuse de Parme“ („Пармският манастир“) е френско-италиански филм, режисьор Кристиан-Жак с участието на Жерар Филип, Рене Фор и Мария Казарес.
- 1981 - La Certosa di Parma), телефилм на Mauro Bolognini.
- 2012 - La Certosa di Parma, телефилм на Cinzia TH Torrini, френско-италианска продукция, с Rodrigo Guirao Díaz (Fabrizio), Alessandra Mastronardi (Clelia), Marie-Josée Croze (Gina), Hippolyte Girardo (le comte Mosca), François Berléand (le prince de Parme). Стендал пише романът си за 53 дена и филмът също е сниман 52 дена.
Радио адаптации
[редактиране | редактиране на кода]- 1948 - адаптация от 78 еписода за Родио Луксембург от Jean Maurel.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в La Chartreuse de Parme // alalettre.com. Посетен на 19 март 2024.
- ↑ Berthier, Philippe. La Chartreuse de Parme by Stendhal. Éditions Gallimard, 1995. ISBN 9782070389377. Архив на оригинала от 2021-11-01 в Wayback Machine.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Пармският манастир“ на сайта
„Моята библиотека“ - „Пармският манастир“ в сайта на
Проект Гутенберг ((en))
