Партений Галяс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Партений
Παρθένιος
православен духовник

Роден
Починал
Партений в Общомедия

Партений (на гръцки: Παρθένιος, Партениос) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1860 година в западномакедонския град Сятища, Османска империя с фамилията Галяс (Γκάλλιας) или Голяс (Γκόλιας).[2] Става монах в Завордския манастир, а по-късно е протосингел на Митилинската епархия.[3]

На 4 юли 1895 година Партений е избран титулярен дафнуски епископ при Мелнишката митрополия със седалище във Валовища. Ръкоположен е на 8 юли 1895 година в патриаршеската катедрала „Свети Георги“ в Цариград от митрополит Доротей Белградски в съслужение с митрополитите Никодим Еласонски и Софроний Карпатоски.[1] Епископ Партений има чести търкания с началника си митрополит Константин Мелнишки, поради характера на митрополита. Патриаршията на няколко пъти иска обяснения и от двете страни за проблемите и ги кани в 1899 година в Цариград за помирение. През май 1897 година Патриаршията пише на Партений и му напомня, че е титулярен епископ на мелнишкия митрополит и не трябва да си позволява своеволия, а всички актове трябва да са според инструкциите на митрополита.[3]

На 20 март 1899 година става поленински епископ в Дойран и остава на тази катедра до 1907 година.[4] В Дойран развива активна антибългарска дейност, като се стреми с всички средства да ограничи българското просветно и църковно дело, но среща съпротива от български архиерейски наместник йеромонах Неофит, който успяда да извоюва за българите градската църква „Свети Илия“.[5]

По-късно е дебърски и велешки митрополит патриаршески митрополит в Дебър от 3 май 1907 до 1909 година.[6][4][1] Патриаршията му назначава за викарен епископ сърбина Варнава Главиницки, който всъщност поема епархията, тъй като Партений не успява да я обиколи нито веднъж. Избран е за член на Светия синод в Цариград. В 1913 година участва в решението да се формира Дарданелската и Лампсакска митрополия.[7]

На 3 септември 1913 година след Междусъюзническата война поема Валовищката епархия, оформена след раздялата на диоцеза на Мелнишката епархия между Цариградската патриаршия и Българската екзархия.[4] Умира в 1921 година.[8][9]

Умира във Валовища на 29 юни 1921 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Μελενίκου κυρός Παρθένιος. (1860-1921). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 21 септември 2017.
  2. Χατσιούλης, Μιχαήλ Γ. ΣΙΑΤΙΣΤΑ » ΕΞΙ ΑΙΩΝΕΣ ΖΩΗΣ - ΕΚΑΤΟ ΧΡΟΝΙΑ ΕΛΕΥΘΕΡΙΑΣ (Συνοπτική Ιστορική Αναδρομή). // Σιάτιστα, 2012, σ. 71. Посетен на 10 юли 2013 г.
  3. а б Μπάκας, Ιωάννης Θ. Ο Ελληνισμός και η μητροπολιτική περιφέρεια Μελένικου 1850 - 1912. Θεσσαλονίκη, ∆ιδακτορική διατριβή υποβληθείσα στο Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας του Α. Π. Θ., 2003. σ. 104. Посетен на 11 януари 2014 г.
  4. а б в Μπάκας, Ιωάννης Θ. Ο Ελληνισμός και η μητροπολιτική περιφέρεια Μελένικου 1850 - 1912. Θεσσαλονίκη, ∆ιδακτορική διατριβή υποβληθείσα στο Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας του Α. Π. Θ., 2003. σ. 105. Посетен на 11 януари 2014 г.
  5. Христовъ, К. Високо Преосвещений св. скопскии митрополитъ Неофитъ. // Илюстрация Илиндень X (2 (92)). февруарий 1938. с. 2.
  6. Εξέχουσες προσωπικότητες σχετιζόμενες. // Ιερά Μητρόπολη Πολυανής και Κιλκισίου. Посетен на 9 юли 2013 г.
  7. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 395. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  8. Πανδέκτης
  9. Ο λαός του Σιδηροκάστρου τίμησε τους θρησκευτικούς πνευματικούς του ηγέτες
Василий дафнуски епископ
(4 юли 1895 – 20 март 1899)
Константин
Йоаким поленински епископ
(20 март 1899 – 3 май 1907)
Фотий
Поликарп дебърски и велешки митрополит
(3 май 1907 – 3 септември 1913)
Варнава
пръв валовищки и мелнишки митрополит
(3 септември 1913 – 29 юни 1921)
Хрисостом
     Портал „Македония“         Портал „Македония