Партений Левкийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Партений
български духовник
Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Религия Православие
Образование Богословски факултет (Софийски университет)
Гробът на епископ Партений на Централните софийски гробища

Партений е български духовник, левкийски епископ на Българската православна църква от 1945 до 1982 година.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 март 1907 година в Провадия, България, със светското име Стоян Стаматов Стоянов в семейството на Стамат Стоянов, цариградски българин, и Стойка Димитрова - лозенградска българка. Работи в гостилницата на баща си. В 1929 година завършва с отличие Софийската духовна семинария, като в последния, шести клас е замонашен под името Партений от ректгора епископ Борис Стобийски. Малко по-късно е ръкоположен за йеродякон, а през есента на същата 1929 година започва да учи в Богословския факултет на Софийския университет. На 20 юли 1933 година е ръкоположен за йеромонах и е назначен за ефимерий и преподавател в семинарията. През 1936 година става протосингел на Неврокопската митрополия. На следната 1937 година е учи във Фрайбург, където получава научната степен „доктор по философия“, а след това в Берн, където получава степента „доктор по църковно-канонично право“. След завръщането си в България продължава да служи като протосингел на митрополит Борис Неврокопски. Възведен е в архимандритско достойнство.[1]

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година архимандрит Партений е арестуван и лежи 40 дена в Централния софийски затвор. Освободен е след намесата на митрополит Стефан Софийски.[1]

На 8 април 1945 година архимандрит Партений е ръкоположен за епископ с титлата левкийски и става втори викарий на екзарх Стефан. В 1953 година след като първия викарий – епископ Пимен Стобийски е избран за неврокопски мипрополит, епископ Партений става първи викарий на Софийската митрополия. От януари 1965 до декември 1966 година е изпратен от Синода за викарен епископ на митрополит Андрей в Америка. След връщането си в България отново е първи викарий на Софийската митрополия до смъртта си на 2 март 1982 година.[1]

Автор е на много химнографски трудове, както и на „Жития на светците“ в два тома. В 1981 година е награден с почетния знак на Българската академия на науките и с орден „Кирил и Методий“ І степен.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Знеполският епископ Йоан отслужи Преждеосвещена литургия, като отдаде заслужена почит на паметта на Левкийския епископ Партений. // Българска православна църква - Българска патриаршия, 2 март 2012. Посетен на 11 февруари 2018.
Климент левкийски епископ
(8 април 1945 – 2 март 1982)
Неофит