Партений Павлович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Партений Павлович
български духовник и книжовник
Роден
1700 г.
Починал
29 април 1760 г. (60 г.)

Партений Павлович[1] е един от значимите български книжовници, предшественици на Паисий Хилендарски. Той е също и черковен и политически деец, радетел за южнославянското възраждане. Въвежда автобиографичния жанр в българската литература.[2]


Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Силистра, където получава добро образование на гръцки и славянски. До 1715 година учи в Букурещ, след това обикаля Венеция, Болоня, Флоренция, Падуа, Рим, Неапол, Корфу и Янина. В Костур слуша лекции по логика и математика при философа йеромонах Методий Антракитис. В продължение на една година е учител в град Рисан, след което става дякон под името Партений в сръбския манастир „Свети Сава“, протосингел на сръбския патриарх Арсений IV. Работи в Сремски Карловци, Белград, Печ и Виена, посещава Силистра, Пловдив, София, Бачковския и Рилския манастир до 1735 година. През 1750 година става епископ. Пише писма до руската императрица Елисавета Петровна, превежда църковни книги и пише бележки към тях, автор е на няколко автобиографични труда и пише две стихотворения – „Песен за Русия“ и „Похвала на сръбските крале“ (24. май 1733 г., ръкопис № 267 на Софийската народна библиотека)..[3] Превежда от гръцки на черковнославянски „Ода за второто Христово пришествие“, написана от гръцкия император Лъв Премъдри.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Името му може да срещне и като Партений Павлов („Енциклопедия на българската възрожденска литература“, под редакцията на проф. Иван Радев, Изд. „Абагар“, Велико Търново, 1996, ISBN 954-427-251-8)
  2. https://www.bulgarkamagazine.com/партений-павлович-първият-новобълг/
  3. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 488.
  4. Велчев, В., От Константин Философ до Паисий Х., Наука и изкуство, С. 1979
  • Бояджиев, П. Партений Павлович. С., 1988.
  • Баева, А. Автобиографията на Партений Павлович. – Епископ-Константинови четения [Шуменски университет], 10, 2005 – 2006, 223 – 228.
  • Спасов, С. Партений Павлович – първият новобългарски книжовник: https://www.bulgarkamagazine.com/партений-павлович-първият-новобълг/

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]