Партений Павлович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Партений Павлович
български духовник и книжовник
Роден
1700 г.
Починал
29 април 1760 г. (60 г.)

Религия Православие

Партений Павлович[1] е сред значимите български книжовници, предшественици на Паисий Хилендарски.

Той е също църковен и политически деец, радетел за южнославянското възраждане. Въвежда автобиографичния жанр в българската литература[2] .

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Силистра, където получава добро образование на гръцки и български. До 1715 година учи в Букурещ,[3] след това обикаля Венеция, Болоня, Флоренция, Падуа, Рим, Неапол, Корфу и Янина. В Костур слуша лекции по логика и математика при философа йеромонах Методий Антракитис. В продължение на една година е учител в далматинското градче Рисан (дн. в Черна гора), след което става дякон под името Партений в сръбския манастир „Свети Сава“, протосингел на сръбския патриарх Арсений IV Йованович. Работи в Сремски Карловци, Белград, Печ и Виена. По поръчение на патриарх Арсений IV и във връзка с подготвящата се австро-турска война предприема тайна мисия из българските земи[4] и посещава Силистра, Пловдив, София, Бачковския и Рилския манастир до 1735 година. След оттеглянето на австрийската войска от Ниш и удавеното в кръв Нишко въстание заедно с Арсений IV и хиляди бежанци Партений се изселва в Хабсбургската империя и до края на живота си живее в изгнание.[5] През 1750 година става епископ. Водени са също преговори да бъде избран за първия православен митрополит на Трансилвания, но в хода на тези обсъждания на 29 април 1760 г. Партений умира.[6]

Сред активната му дейност са писма до руската императрица Елисавета Петровна, преводи на църковни книги и добавени бележки към тях, няколко автобиографични труда и две стихотворения – „Песен за Русия“ и „Похвала на сръбските крале“ (24. май 1733 г., ръкопис № 267 на Софийската народна библиотека).[7] Превежда от гръцки на черковнославянски „Ода за второто Христово пришествие“, написана от гръцкия император Лъв Премъдри.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Името му може да срещне и като Партений Павлов („Енциклопедия на българската възрожденска литература“, под редакцията на проф. Иван Радев, Изд. „Абагар“, Велико Търново, 1996, ISBN 954-427-251-8)
  2. www.bulgarkamagazine.com
  3. Пламен Павлов, „Забравеното средновековие“, Издателство Българска история, 2019 г., стр.261
  4. Пламен Павлов, „Забравеното средновековие“, Издателство Българска история, 2019 г., стр.262
  5. Пламен Павлов, „Забравеното средновековие“, Издателство Българска история, 2019 г., стр.262
  6. Пламен Павлов, „Забравеното средновековие“, Издателство Българска история, 2019 г., стр.262
  7. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 488.
  8. Велчев, В., От Константин Философ до Паисий Х., Наука и изкуство, С. 1979

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „История на България“         Портал „История на България          Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия