Партений Павлович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Партений Павлович
български книжовник
Роден: ок. 1695
Починал: 29 април 1760

Партений Павлович[1] е един от значимите български книжовници, предшественици на Паисий Хилендарски. Той е също и черковен и политически деец, радетел за южнославянското възраждане.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Силистра, където получава добро образование на гръцки и славянски. До 1715 година учи в Букурещ, след това обикаля Венеция, Болоня, Флоренция, Падуа, Рим, Неапол, Корфу и Янина. В Костур слуша лекции по логика и математика при философа йеромонах Методий Антракитис. В продължение на една година е учител в град Рисан, след което става дякон под името Партений в сръбския манастир „Св. Сава“, протосингел на сръбския патриарх Арсений IV. Работи в Сремски Карловци, Белград, Печ и Виена, посещава Силистра, Пловдив, София, Бачковския и Рилския манастир до 1735 година. През 1750 година става епископ. Пише писма до руската императрица Елисавета Петровна, превежда църковни книги и пише бележки към тях, автор е на няколко автобиографични труда и пише 2 стихотворения[2]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

С името му се свързват две стихотворения - „Песен за Русия“ и „Похвала на сръбските крале“ (24. май 1733 г., ръкопис № 267 на Софийската народна библиотека).

Превел от гръцки на черковнославянски „Ода за второто Христово пришествие“, написана от гръцкия император Лъв Премъдри.[3]



Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Името му може да срещне и като Партений Павлов ("Енциклопедия на българската възрожденска литература", под редакцията на проф. Иван Радев, Изд. "Абагар", Велико Търново, 1996, ISBN 954-427-251-8)
  2. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 488.
  3. Велчев, В., От Константин Философ до Паисий Х., Наука и изкуство, С. 1979

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Бояджиев, П. Партений Павлович. С., 1988.
  • Баева, А. Автобиографията на Партений Павлович. – Епископ-Константинови четения [Шуменски университет], 10, 2005-2006, 223-228.


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]