Партений Павлович
| Партений Павлович | |
| български духовник и книжовник | |
| Роден |
1700 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
Партений Павлович[1] е сред значимите български книжовници, предшественици на Паисий Хилендарски.
Той е също църковен и политически деец, радетел за южнославянското възраждане. Въвежда автобиографичния жанр в българската литература[2]
.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Силистра, където получава добро образование на гръцки и български. До 1715 година учи в Букурещ,[3] след това обикаля Венеция, Болоня, Флоренция, Падуа, Рим, Неапол, Корфу и Янина. В Костур слуша лекции по логика и математика при философа йеромонах Методий Антракитис. В продължение на една година е учител в далматинското градче Рисан (дн. в Черна гора), след което става дякон под името Партений в сръбския манастир „Свети Сава“, протосингел на сръбския патриарх Арсений IV Йованович. Работи в Сремски Карловци, Белград, Печ и Виена. По поръчение на патриарх Арсений IV и във връзка с подготвящата се австро-турска война предприема тайна мисия из българските земи и посещава Силистра, Пловдив, София, Бачковския и Рилския манастир до 1735 година. След оттеглянето на австрийската войска от Ниш и удавеното в кръв Нишко въстание заедно с Арсений IV и хиляди бежанци Партений се изселва в Хабсбургската империя и до края на живота си живее в изгнание. През 1750 година става епископ. Водени са също преговори да бъде избран за първия православен митрополит на Трансилвания, но в хода на тези обсъждания на 29 април 1760 година Партений умира.[4]
Сред активната му дейност са писма до руската императрица Елисавета Петровна, преводи на църковни книги и добавени бележки към тях, няколко автобиографични труда и две стихотворения – „Песен за Русия“ и „Похвала на сръбските крале“ (24. май 1733 г., ръкопис № 267 на Софийската народна библиотека).[5] Превежда от гръцки на черковнославянски „Ода за второто Христово пришествие“, написана от гръцкия император Лъв Премъдри.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Името му може да срещне и като Партений Павлов („Енциклопедия на българската възрожденска литература“, под редакцията на проф. Иван Радев, Изд. „Абагар“, Велико Търново, 1996, ISBN 954-427-251-8)
- ↑ www.bulgarkamagazine.com
- ↑ Павлов, Пламен. Забравеното Средновековие. Българска история – БИ 93, 2019. ISBN 9786197496147. с. 261.
- ↑ Павлов, Пламен. Забравеното Средновековие. Българска история – БИ 93, 2019. ISBN 9786197496147. с. 261.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 488.
- ↑ Велчев, В., От Константин Философ до Паисий Х., Наука и изкуство, С. 1979
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Баева, А. Автобиографията на Партений Павлович. – Епископ-Константинови четения [Шуменски университет], 10, 2005 – 2006, 223 – 228
- Спасов, С. Партений Павлович – първият новобългарски книжовник
- Бояджиев, П. Партений Павлович. С., 1988
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Биография на Партений Павлович Архив на оригинала от 2007-10-08 в Wayback Machine. – на сайта на Регионална библиотека „Партений Павлович“, Силистра
- Спасов, С. Партений Павлович – първият новобългарски книжовник
|
