Партска война на Каракала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Партска война на Каракала
Римско-партски войни
Maps of the Armenian Empire of Tigranes.gif
Древна карта на близкия изток, показваща Армения, Осроене, Адиабена и Партската империя
Информация
Период 216217
Място Югозападна Азия
Резултат Римски провал в изпълнението на поставените цели
Страни в конфликта
Vexilloid of the Roman Empire.svg Римска империя Партско царство
Командири и лидери
Каракала
Макрин
Артабан IV

Партската война на Каракала[1] е неуспешна кампания от страна на римската империя, под управлението на Каракала срещу партското кралство през (216-17). Тя символизира края на 4-годишен период, започнал през 213 г. през който Каракала се опитва да проведе дългосрочна кампания в централна и източна Европа и в Близкия изток. След като се намесва в свалянето на няколко владетели на подчинени кралства, съседни на Партия, той напада през 2016 г. използвайки отхвърлено предложение за ръката на партския крал, като casus belli за войната. Неговите войски провеждат серия от кланета в северните региони на Партия, преди да се оттеглят в Анадола, където Каракала е убит през април 217 г. Войната приключва през следващата година със съгласието на римляните да изплатят големи суми военни репараций на партите.

Събития довели до войната[редактиране | редактиране на кода]

В годините непосредствено преди войната, Партия е въвлечена в конфликта между двамата синове на крал Вологаз V. Вологаз VI наследява баща си на престола през 208 г. но скоро след това брат му Артабан V вдигнал въстание и се обявил за крал. Впоследствие Артабан взел превез, въпреки че не победил тотално силите на брат си, а войната дестабилизирала двете съседни кралства на Армения и Осроене, намиращи се в буферната зона между римската и партската империя. Каракала използвал цивилните спорове в двете кралства, целейки да овеличи влиянието на Рим в региона и да се подоготви за настъпление към Партия. Тъй като и Армения и Осроене принадлежат към партската сфера на влияние по това време - Армения се лута между двете страни повече от век - той очевидно видял остановяването на римска доминация, като начин да се намали силата на партитие и да заеме позиция за евентуално бъдещо настъпление срещу тях.

Според римския историк Дион Касий, осроенския крал Абгар X създал недоволство сред населението си заради суровите си методи на управление. Каракала използвал това като причина да свали Абгар. Той първо поискал среща с него, а впоследствие го хвърлил в затвора. След като Абгар вече не бил пречка, Каракала продължил с анексирането на Осроене и го превърнал в римска провинция. Три години по-късно, той се намесил в граждански конфликт между краля на Армения и синовете му. Императора предложил да бъде посредник в спора им, но след това затворил и краля и синовете му, предизвиквайки бунт сред Арменското население. Бунта бил активен до смъртта на Каракала през 2017 г.

Каракала пътувал до източната част на средиземно море през 2015 г. и останал в региона до края на управлението си, правейки Антакия своя де факто столица по това време. Според Херодиан искал да бъде асоцииран с Александъл Велики, когато преминал в анадола през Македония, както и че поръчал безброй статуи на завоевателя да бъдат издигнати в Рим и на територията на цялата империя. И Дион и Херодиан съобщават, за пътуването на Каракала до Александрия в Египет, където искал да почете гробницата на Македонския крал.

Партска кампания и убийство[редактиране | редактиране на кода]

През зимата на 215/216 г. Каракала останал в Никомедия с римската армия, подготвяйки се за кампания срещу арменците и партите. Според Дион, повод за войната бил намерен в отказа на партския крал Вологаз VI да освободи група заложници - Тиридат II от Армения и философ на име Антакий. Въпреки това, когато Вологаз е детрониран от брат си Артабан, заложниците са изпратени на Каракала, временно лишавайки императора от casus belli (повод за война).

Каракала намерил нова причина за обявяването на война, въпреки че сведенията на Дион и Херодиан за тези събития си противоречат. И двамата историци се съгласяват, че Каракала е използвал като повод за войната, отказа на Артабан да даде ръката на дъщеря си. Дио твърди че Артабан е отказал с мотива, че ако позволи този брак да се състой, впоследствие Каракала ще да го използва като мотив да анексира Партия. Херодиан представя различна версия и твърди, че Артабан приел предложението на Каракала. По време на празненствата по случай пристигането на императора обаче, вероятно в кралския дворец в Арбил, Каракала наредил на войниците си да убият булката и гостите на свадбата. Херодиан пише:

Голяма група варвари се събрала и застанала там кротко, нетърпеливо чакайки да видят булката и не очаквайки нищо извън обичайния ред на събитията. Тогава бил даден сигналът и Каракала наредил на армията си да нападне и да избие присъстващите. Изумени от тази атака, варварите се обърнали и напуснали сградата с рани и кръвоизливи. Самия Артабан, поставен на кон от личните си охранители едва се измъкнал с няколко души от свитата си. Останалите парти били убити.

Впоследствие Каракала изпратил писмо с което уведомил сената, че Партия е била победена и получил титлата Parthicus Maximus, "велик завоевател на Партия", заедно с останалите му титли Britannicus Maximus и Germanicus Maximus(отнасящи се до по-ранните му кампаний в Британия и Германия). Армията прекарала зимата в Едеса, но Каракала е убит на 8 април 217 г. Партите прегрупирали силите си, водейки сражения с римляните довели до кървав застой. Наследника на Каракала, Макрин приключил войната в края на 218 г. плащайки репараций в размер, достигащ 50 милиона денарий.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Caracalla's Parthian wars. // ehw.gr, 5 март 2003. Посетен на 3 септември 2019.