Парфюм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Perfume shelf 536pix.jpg
  • Парфюм (на латински: „per“ и „fumare“, буквално „чрез дим“ – има се предвид окадяване с ароматно вещество, както в религиозни ритуали, например горене на тамян) е ароматизиращо вещество на базата на алкохоли или водни разтвори на алкохоли. Най-голямата концентрация в него е на етерични масла (най-често розово масло), разтворени в почти чист алкохол. В парфюмите се съдържат над 300 вещества от растителен, животински и химичен произход. В качеството на универсален разтворител се използва етанол с висока концентрация (96 %)

Натуралните масла, които се съдържат в парфюмите и придават техния специфичен аромат, се извличат под формата на смоли и сокове от различни части на растенията (листа, цветове, плодове, корени, стъбла, кора), а по-малка част от тях – от животински секрети (мускус от елен). За направата на някои парфюми, освен естествени аромати, могат да се използват и такива, които са изкуствено създадени. Това се налага при растения, които нямат собствен аромат, но са широко популярни сред населението (водна лилия).

История[редактиране | редактиране на кода]

Египетски папирус, изобразяващ приготвянето на парфюм от лилия от IV век преди Христа

Парфюмерията, или изкуството на създаване на парфюми, се заражда в древна Месопотамия и древен Египет, като по-късно се усъвършенства от древните римляни и перси.

Според писмените записи за първият химик, който изработвал парфюми се счита жена, наречена Тапути. Тя е парфюмер, чието име се споменава в клинопис от второто хилядолетие преди Христа в Месопотамия.[1] Тя дестилира цветя, масла и блатен аир с други други ароматични вещества, като след това ги филтрира и връща обратно в дестилатора няколко поредни пъти.[2]

Етруска ваза за парфюм във формата на женска глава II век преди Христа

През 2005 г. в Пиргос, Кипър археолози откриват парфюми, които се считат за най-старите в света. Парфюмите датират от преди над 4 хиляди години. Те са открити в древна парфюмерийница – фабрика с размери 4000 м2, в която се помещавали поне 60 дестилатори, съдове за смесване, фунии и парфюмни шишенца.[3] В древни времена хората използвали билки и подправки, като бадеми, кориандър, мирта, иглолистна смола и бергамот, както и цветя.[4]

Арабският химик Ал-Кинди (Алкиндус) написва книгата „Книга на Химията на Парфюмите и Дестилатите“ през IX век. Тя съдържа над сто рецепти за ароматни масла, мехлеми, ароматни води и заместители или имитации на скъпи лекарства. Книгата също така описва и 107 метода и рецепти за приготвяне на парфюми и необходимите за това принадлежности като алембик, който все още носи арабското си име.[5]

Персийският химик Ибн Сина (известен още като Авицена) въвежда процеса за извличане на масла от цветя чрез дестилация. Това е и методът, който най-често се използва в днешни дни. Той провежда първите си експерименти с рози. Преди той да направи своето откритие течните парфюми били смес от масла и смачкани билки или листенца от цветя, която представлявала комбинация със силен аромат. Розовата вода била по-фина и мигновено придобила популярност. Както необработените съставки, така и технологията на дестилиране оказват значително влияние върху западната парфюмерия и върху развитието на науката, особено на химията.

Изкуството на парфюмерията е познато в Западна Европа от 1221 г., съдейки по рецептите на монасите от Санта Мария Новела от Флоренция, Италия. На изток през 1370 г. унгарците произвеждат парфюм, напрвен от ароматизирани масла, смесени с алкохолен разтвор, по заповед на Кралица Елизабет Унгарска. Тази смес е известна като унгарска вода. Изкуството на парфюмерията просперира по времето на Ренесанса в Италия, като през XVI век италиански парфюми били занесени във Франция от личния парфюмер на Катерина Медичи, Рене Флорентински (на италиански: Renato il fiorentino). Неговата лаборатория се свързвала с покоите на Катерина Медичи чрез таен коридор и по този начин се избягвала опасността някой от парфюмите да бъде откраднат по пътя. Благодарение на Рене Флорентински Франция бързо се превръща в един от центровете на европейското производство на парфюми и козметика. Отглеждането на цветя с цел извличане на парфюмната есенция от тях започва още през XIV век и по-късно се превръща в индустрия с ключово значение за икономиката на южна Франиця.

Между XVI и XVII век парфюмите се използват предимно от богатите за прикриване на телесните миризми, които се появявали в резултат от рядко къпане. Отчасти поради това покровителство е създадена парфюмерийната индустрия. В Германия италианският бръснар Джовани Паоло Фемини създава парфюмна вода, която нарича Aqua Admirabili, която в днешни дни е известна като одеколон (на френски: Eau de Cologne). По-късно неговият племенник Джовани Мария Фарина (чието немско име е Йохан Мария Фарина) поема бизнеса му през 1732 г.[6]

Към XVIII век ароматични растения се отглеждат в района на Грас във Франция, както и в Сицилия и Калабрия в Италия, за да задоволяват нуждите от суровини на разрастващата се парфюмна индустрия. Дори в днешни дни Италия и Франция остават центъра на европейското производство и търговия с парфюми.

Видове парфюми[редактиране | редактиране на кода]

Оригинален флакон с одеколон от 1811 г., произведен във фабриката на Йохан Мария Фарина

Парфюмите и техните производни биват няколко вида в зависимост от количественото съотношение между алкохола и етеричните масла в тях. Съществуват съществени разлики в информацията от различните източници относно определението на различните видове парфюми. Интензивността и трайността на един парфюм се базира на концентрацията, интензивността и трайността на използваните ароматични съставки (натурални етерични масла или парфюмни масла). С увеличаването на процента на ароматичните съставки се увеличава и интензивността и трайността на създадения аромат. При описанието на приблизителната концентрация на парфюмите се използват специфични термини, които обикновено са неясни и неточни. Общоприетите термини за класификация на парфюмите са посочени в следния списък:

  • Парфюмът (Le Parfum) е най-чистата и издръжлива форма на ароматизиращо средство. Трае над 12 – 18 часа и в него нормално се съдържат около 10 – 20% етерични масла, а останалото количество е алкохол и вода.
  • Парфюмната вода (Eau de Perfume) е най-разпространената форма след парфюма и трае средно 8 – 12 часа.
  • Тоалетната вода (Eau de Toilette) е по-малко издръжлива от парфюмната и трае 5 – 8 часа. Тя съдържа средно 2% етерични масла, 60 – 80% алкохол и около 20% вода.
  • Одеколонът (Eau de Cologne) трае до 4 часа и съдържа 3 – 5% ароматни масла, 80 – 90% алкохол и около 10% вода.
  • Ароматната вода (Perfumed Body Water) е много слабо ароматизирана, но е добро хидратиращо средство.

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Създаването на парфюмите се осъществява в четири процеса: събиране, екстракция, съчетаване и стареене.

  • Първият процес цели събирането на цветя, треви, подправки и други изходни суровини от естествените им находища в природата или от специално предназначени места, където са били култивирани. Животинските екскрети се събират чрез обработка на мастната тъкан на различни видове животни, а изкуствено създадените аромати, от които се произвеждат синтетични парфюми, се получават в специализирани за това химични лаборатории.
  • Екстракцията включва извличането на етерични масла от различни растения чрез методи като: дестилация на водни пари, екстракция с разтворител и мацерация.
  • Съчетаването на маслата е много важен етап в създаването на парфюм с уникален аромат и се прави по предварително определена в производството формула и последващото им смесване с алкохол и вода.
  • Стареенето на парфюма отнема от няколко седмици до няколко месеца.

Използването на парфюми от хората е от древни времена.[7]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Strathern, Paul. Mendeleyev's Dream – The Quest For the Elements. New York, Berkley Books, 2000. ISBN 0-425-18467-6.
  2. Levey, Martin. Early Arabic Pharmacology: An Introduction Based on Ancient and Medievl Sources. Brill Archive, 1973. ISBN 90-04-03796-9. с. 9.
  3. 4,000-Year-Old Perfumes Found
  4. Fox News: Ancient Perfumes Recreated, Put on Display in Rome
  5. al-Hassani, Woodcok and Saoud (2006) 1001 Inventions; Muslim Heritage in Our World, FSTC, p.22.
  6. Brief History of Men’s Cologne – Discover the History of Men’s Fragrances
  7. Парфюм от времето на Христос

Източници[редактиране | редактиране на кода]