Пасанг Дава Лама
| Пасанг Дава Лама | |
| високопланински носач в Хималая, шерпа | |
| Роден |
1912 г.
|
|---|---|
| Починал | 15 септември 1982 г.
|
Пасанг Дава Лама (на непалски: पासाङ दावा लामा) (* 1912 г.; † 15 септември 1982 в Дарджилинг) е алпинист, един от първите катерачи на Чо Ою, височинен носач, сердар (ръководител на шерпите в експедиция) и член на народа шерпи.
Пасанг Дауа Лама, който е най-видният шерп на XX век заедно с Тензинг Норгей, Анг Тарки и Гялзен Норбу, първоначално е трябвало да стане будистки лама, но той става носач на голяма надморска височина и алпинист. През 1937 г. изкачва високия 7314 м Чомолхари с англичанина Фреди Спенсър Чапман. Две години по-късно, на 19 юни 1939 г., той и Фриц Виснер почти достигат върха на К2, но поради наближаващата нощ Пасанг отказва да продължи.
През 1953 г. Пасанг, заедно с Херберт Тихи и двама други шерпи, пресича западен Непал за първи път, като прави първото изкачване на връх Пасанг в Патраси Химал и три 6000-метрови върха. На 1 юни 1954 г. той достига височина от 7900 m на Дхаулагири с аржентинска експедиция. На 19 октомври 1954 г. той успява още в първото си изкачване на високия 8188 m Чо Ою[1] с Хърбърт Тихи и тиролеца Сеп Йохлер. Малко преди това Пасанг прави успеха на експедицията възможен, като преодолява надморска височина от 4800 м със снабдителен транспорт за два дни и половина. Той участва като Сирдар в успешната швейцарска хималайска експедиция през 1956 г. Като член на индийска експедиция Пасанг изкачва Чо Ою за втори път през 1958 г., а през 1959 г. участва в неуспешния опит за изкачване на Дхаулагири под ръководството на Фриц Моравец. Пасанг и Карл Прейн трябва да се върнат в базовия лагер на 27 май 1959 г., след няколко опита на височина от 7800 м поради буря.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- F. Spencer Chapman, Helvellyn to Himalaya. Including an account of the first ascent of Chomolhari, London, The Travel Book Club, 1941.
- Herbert Tichy, Land der Namenlosen Berge, Wien, Ullstein 1954.
- Herbert Tichy, Cho Oyu – Gnade der Götter, Wien, Ullstein 1955.
- Fritz Moravec, Dhaulagiri. Berg ohne Gnade, Wien, Österr. Bundesverlag 1960.
- Herbert Tichy, Was ich von Asien gelernt habe Wege, in Weisheit glücklich zu leben, Wien, Orac 1984.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Tichy, Herbert. Cho Oyu. By Favour of the Gods. London, Methuen & Co Ltd, 1957.
|