Паскал Паскалев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Паскал Паскалев
български адвокат
Портретна снимка на Паскал Паскалев
Портретна снимка на Паскал Паскалев

Роден
Починал
Снимка на паметната плоча, монтирана на Часовниковата кула в Габрово със снимки на Паскал Паскалев и Иван Гладнев, загинали на 16 април 1925 г. при атентата в Софийската катедрала „Св. Неделя“.

Паскал Паскалев е български адвокат и кмет на София.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1875 г. в Габрово. Завършва Априловската гимназия в родния си град. Следва право в Париж и Монпелие. Работи като адвокат в София. С укази на цар Фердинанд I в периода 1897 – 1900 г. е назначаван на работа в окръжните съдилища в Търново, Видин, Плевен, Стара Загора, Пловдив и Лом. Член на Демократическата партия и многократно е избиран за окръжен и общински съветник В Търновския и Габровския регион. Депутат в Народното събрание от 1907 г. Участва в организирането и развитието на кооперативното движение. По време на търновските събития от 1922 г. е малтретиран от земеделци в Стара Загора и едва се спасява от смъртта. След преврата на 9 юни 1923 г. е избран за общински съветник в София.[2] От 14 юли 1924 г.[3] до 16 април 1925 г. е кмет на София. Помощник-кметове са Никола Фтичев, Иван Дечев и Георги Маджаров.[4] По време на мандата му са взети решенията за отпускане на общински места за жилищни кооперации[5], отпуснато е място до игрището на „Левски“ за построяване на стадион „Юнак“ и за 15-годишно ползване от ФК`13[6], одобрен е проектът за водоснабдяване на София от Бистрица и Рила, чрез рилския водопровод[7], постройка на дървен мост над Владайска река[8]. Направени са търгове за постройка на подземни тоалетни[9], цветарник в Борисовата градина[10], ремонт на трамвайно депо[11], банята и дезинфекционната станция[12], градските хали[13], Боянската юзина[14]. Вземат се решения и започва работата по разширяване на трамвайната мрежа и удължаване на линиите към „Захарна фабрика“ и Военното училище. Предприети са мерки за подобряване работата на пожарната команда с нововъведения в организацията и закупуване на автомобилни пожарни помпи и коли цистерни. Приети са специални поемни условия за събиране на общински доход от кръвнина.[15] През 1924 г. се провежда голяма кампания за преименуване на над 500 булеварда и улици. През мандата му са определени места за изграждането на 19 нови училища и са отпуснати 200 000 лева на читалище „Алеко Константинов“ за нова сграда.

Паскал Паскалев загива при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г.[1]

След смъртта му е наименувана улица в София на негово име[16], по-късно булевард, преименуван на „Христо Смирненски“. От 1990 г. улици в Банкя и във Вилна зона „Киноцентър“ са именувани на него.[1] Паскал Паскалев е сред благодетелите на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ в Габрово.[17]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Василев, Йордан. Видни българи, убити от българи: Гео Милев е осъден заради поемата „Септември“. // в. „Труд“, 01.06.2015. Посетен на 09.10.2015. (на български)
  2. Мирков, Александър. Столичната община (1918 – 1925). София, ИК „Гутенберг“, 2019. ISBN 978-619-176-139-5. с. 138 – 168.
  3. ДА-София, Ф. 1К, оп. 2, а.е. 1767, л. 1 – 67
  4. ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 1
  5. ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 91 – 93, 269 – 272
  6. ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 378
  7. ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 115, 119 – 122
  8. ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 313 – 315
  9. ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 142 – 143
  10. ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 225 – 226
  11. ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 134 – 137
  12. ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 138 – 141
  13. ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 155 – 158
  14. ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 290 – 291
  15. ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 773, л. 204 – 206
  16. ДА-София, Ф. 1К, оп. 1, а.е. 777, л. 75
  17. Благодетели. // Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“, Габрово. Посетен на 09.10.2015. (на български)