Паста ГОИ

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Паста ГОИ (ГОИ: на руски, съкратено от Государственный оптический институт – Държавен институт по оптика) – е паста за шлифоване и полиране, съдържаща хромоксид (Cr2O3 – същия като в маслените хромоксидни бои). Използва се за шлифоване и полиране на стомана (включително закалена), цветни метали, твърди пластмаси и полимери, стъкло (вкл. оптическо), керамика и др.

Външен вид[редактиране | редактиране на кода]

Пастата ГОИ се продава на правоъгълни блокчета с цвят зависещ от варианта (от светлозелен до черно-зелен). В състава и влизат абразивен прах от хром-оксид, органични мазнини и допълнителни съставки (активиращи и усилващи). Освен на блокчета се произвеждат и готови за употреба полировъчни дискове от плат, напоен с паста. Оксида на хрома придава специфичния зелен цвят, а от процентното му съдържание (65 – 80 %) зависи наситеността му – дали ще е светло или тъмно зелен. Има 3 основни вида (едрини) паста ГОИ: груба, средна и фина. Грубата (№ 4) има светлозелен цвят, най-ефективно отнема метал, като резултата е матова повърхност. Средната (№ 3) има зелен цвят, резултата е чиста повърхност. Фините пасти (№ 2 и № 1) имат съответно тъмно зелен и черно-зелен цвят, използват се за окончателно полиране, резултата е огледална повърхност.

Създатели[редактиране | редактиране на кода]

Пастата ГОИ е била разработена прз 1931 – 1933 г. от група съветски учени, сътрудници на ГОИ-Държавния институт по оптика в СССР: И. В. Гребенщиковым, Татьяна Николаевна Крылова-Лукомская, В. П. Лавров и С. В. Несмелов [1] [2] [3].

Видове паста ГОИ и тяхната употреба[редактиране | редактиране на кода]

Според руския ТУ 6-18-36-85 се произвеждат четири вида паста с различен размер на абразивните частици:

  • № 1 (черно/зелена; абразивност 0,3 – 0,1 мкм) за окончателно полиране, получава се огледална повърхност. Състав: 65 – 70% хром-оксид (Cr2O3), 1,8% – силикагел, 10% – стеарин, 10% – мазнини, 2% – керосин, 0,2% – сода бикарбонат;
  • № 2 (тъмнозелена; абразивност 7 – 1 мкм) за полиране, получава се огледална повърхност. Състав: 65 – 74 % хром-оксид, 1% – силикагел, 10% – стеарин, 10% – мазнини, 2% – керосин, 2% – Олеинова киселина, 0,2% – сода бикарбонат;
  • № 3 (зелена; абразивност 17 – 8 мкм) за шлайфане, получава се чиста повърхност без драскотини с равномерен блъсък. Състав: 70 – 80% хром-оксид, 2% – силикагел, 10% – стеарин, 10% – мазнини, 2% – керосин;
  • № 4 (светлозелена; абразивност 40 – 18 мкм) за шлайфане, получава се матова повърхност, премахва драскотините, остнали от шлайфането с по-абразивни материали. Състав: 75 – 85% хром-оксид, 2% – силикагел, 10% – стеарин, 5% – мазнини, 2% – керосин.
Вид Цвят Абразивост, мкм
4 груба светлозелен 40 – 18
3 средна зелен 17 – 8
2 средна тъмнозелен 7 – 1
1 фина черно-зелен 0,3 – 0,1

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Несмелов С. В., Крылова Т. Н., Лавров В. П. Руководство рабочим к пользованию пастами ГОИ для полировки закалённой стали. 1934.
  2. Несмелов С. В. Как пользоваться пастами ГОИ. С предисл. акад. И. В. Гребенщикова. 1936.
  3. Несмелов С. В. КПолировка металлов пастами ГОИ. 1939.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Паста ГОИ“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​