Патагония

Тази статия е за областта в Южна Америка. За града в САЩ вижте Патагония (град).

---

Патагония

Патагония (на испански: Patagonia) е природогеографска област, разположена в южната част на Южна Америка, почти изцяло на територията на Аржентина и само отделни части попадат на територията на Чили. На север се простира до реките Рио Колорадо и Рио Негро, на юг – до Магелановия проток, на запад – до подножието на Андите, а на изток – до брега на Атлантическия океан. Патагония е име, дадено от Фернандо Магелан, по време на зимуването му в залива Сан Хулиан през 1520 г. Населението, което живее в областта, се нарича патагонци, под което име е известен и коренния народ теуелче. Името е дадено от Магелан, който е смятал, че хората от страната са изключително високи. Има и мнение, че е решил така, само наблюдавайки ги от корабите си, а всъщност патагонският расов тип на монголоидната раса е с нисък среден ръст.

• 
  Сан Карлос де Барилоче
• 
  Валдес (полуостров)
• 
  Ушуая
• 
  Изглед от Патагония

География

Патагония има своеобразен облик, който не се вписва в характеристиките на умерените географски ширини на Западното полукълбо. Много от туристите любители на природата я посещават Патагония заради безбрежните пъстри плата, ледникови долини, фиордите със стръмни склонове, речните бързеи. Красивите и сякаш безкрайни равнини на пампата, които са прорязани от червени седиментни скали очароват и с изумрудените реки и езера.

Релеф, геоложки строеж

В релефа на областта преобладават стъпаловидните плата, повишаващи се от Атлантическия океан на изток до 2200 m на запад. Низини и равнини има само на североизток и на югоизток – южно от залива Сан Хорхе. Територията на Патагония е изградена предимно мезокайнозойски седиментни и вулканични пластове, а също от моренни (на запад и юг) и водно-ледникови наслаги.

Част от заснежените патагонски поля лежи на територията на националния парк „Лос Гласиарес“, на около 20 km северно от Торес дел Пайне. Общо 355 ледника, които се вливат морето, влизат в територията на парка. Величественият Перито Морено заема обща площ от 256 km² и представлява третият по големина запас от сладка вода на планетата.

Перито Морено

Климат и води

Климатът на Патагония е умерен, полупустинен, поради причината, че се намира в „дъждовната сянка“ на Андите. Годишната сума на валежите е от 150 до 300 mm, на юг от 50° ю.ш. до 400 – 500 mm, а на запад – до 600 – 700 mm. Средните юлски (зимни) температури са от 8°С на север до 2°С на юг и до -5°С на запад. През зимата могат да се наблюдават и отрицателни температури до -35°С. Средните януарски (летни) температури са от 20°С на север до 10°С на юг. Характерно явление за Патагония са силните ветрове. Реките, водещи началото си от Андите пресичат Патагония в дълбоки каньони. Големите ледникови езера (Науел Уапи, Виедма, Лаго Архентино и др.), разположени в горните течения на много от реките, оказват регулиращо влияние на оттока им през годината. Част от езерата (Буенос Айрес, Пуейредон, Сан Мартин и др.) имат отток и към Тихия океан на запад. Междуречията са почти лишени от повърхностен отток.

Флора и фауна, почви

В почвено-растителната покривка преобладава тревисто-храстовата полупустиня развита върху кафяви (на север – сивоземни) почви. На запад и юг е развита тревиста степ върху кестеняви почви. В Патагония има множество ендемични животни: магелановото куче, пампасната котка, патагонския зурлест скункс, полукопитната патагонска мара, гризача туко-туко, броненосците и много птици.

История

Патагония е известна с изпълнена с противоречия история, по въпросите на която местните си имат собствени версии. Подобно на хората от Американския Запад и Аляска, с които често сравняват Патагония, те са известни със своя свободолюбив дух и чудатост. В началото на 1600-те години патагонските индианци ревностно отстояват земите си, прогонвайки испанците. По-съществена европейска колонизация по тези места се осъществява чак през XIX век. Правителствата на Чили и Аржентина прогонват почти изцяло коренното население на Патагония; в резултат (и за разлика от другите региони на Южна Америка) в съвременността културата на Патагония и населението ѝ имат главно европейски корени: най-вече испански и италиански с примеси от Германия, Уелс.

Стопанство

На север от 44° ю.ш. се отглеждат зърнени култури, люцерна, зеленчуци и някои плодове, а обширните пасища изхранват огромни стада овце. Аржентина има 13,7 млн. овце, които се развъждат основно в Патагония. През последните години важен отрасъл става и туризмът. В Аржентина има над 20 национални парка, като повечето са в Патагония. Експлоатацията на големите запаси на нефт, природен газ, въглища, желязна руда, волфрам, олово, злато и др., предизвиква истински бум в икономиката на Патагония.

Вижте също

• Глациогенен релеф
• Антонио Пигафета
• История на Аржентина
• Гаучо
• Кралство Араукания и Патагония
• Патагонска конура