Патентен пул
В патентното право, патентен пул[1][2] или патентна група (на английски: Patent pool) е консорциум от най-малко две компании, съгласни да лицензират патенти, свързани с определена технология. Създаването на патентни пулове може да спести на пентентополучателите и лицензополучателите време и пари, а в случай на блокиране на патенти, може да бъде и единственият разумен метод за предоставяне на изобретението на обществеността. Въпросите на конкурентното право обикновено са важни, когато се формира голям консорциум.
История[редактиране | редактиране на кода]
Един от първите патентни пулове, „Комбинация от шевни машини“, е формиран през 1856 г. от производителите на шевни машини „Grover“, „Baker“, „Singer“ и „Wheeler & Wilson“, всеки обвинявайки другите в нарушаване на патента. Те се срещат в Олбани, щат Ню Йорк, заради делото. Орландо Б. Потър, адвокат и президент на компанията Grover and Baker, предлага, вместо да си изразходват печалбите в дела, да обединят патентите си.
През 1917 г. двата най-големи притежатели на патенти за самолети, компанията „Wright“ и компанията „Curtiss“ на практика блокират изграждането на нови самолети, които към този момент са крайно необходими, тъй като САЩ влиза в Първата световна война. Американското правителство, в резултат на препоръка на комисия, сформирана от Франклин Д. Рузвелт (тогава помощник-секретар на флота), оказва натиск върху индустрията да сформира патентно обединение – Авиационната асоциация на производителя – „Manufacturer's Aircraft Association“.[3][4][5] ).
В един по-съвременен пример, през август 2005 г. е създаден патентен пул от около 20 компании, работещи в сферата на радиочестотната идентификация – RFID. [6]). Консорциумът RFID избра Via Licensing за администриране на патентния си фонд през септември 2006 г.[7]
Намаляване на риска[редактиране | редактиране на кода]
Както тези примери показват, много индустрии не биха могли да функционират без патентни пулове, тъй като разходите за координация (риск, договаряне и т.н.) биха били твърде високи. Пуловете са само един пример за случаи, в които членове на иначе конкурентни индустрии се обединяват в обща кауза, за да създадат някакъв ресурс, който е в обща полза. Например застрахователната индустрия обединява данните за вземанията, за да намали колективно риска; индустрията за продажби на каталози обединява данни за продажбите, за да моделира по-добре своите клиенти; автомобилната индустрия си сътрудничи за стандартизиране на компоненти; а в софтуерната индустрия някои компании активно допринасят за проекти с отворен код.
Патентите пулове не премахват риска, а само го смекчават. Притежателите на патенти (включително други патентни групи) извън пула все още могат да създадат разходи и риск за индустрията. Макар че рядко се случва патентния пул да обезщети лицензополучателите[8], той помага да се осигури общ интерес, ако някой член бъде обвинен в нарушение от трета страна. Недостатъците в дизайна на управлението на пула могат да създадат риск един член да наруши общата кауза на групата. Примери за добре известни такива случаи са например MPEG-2, MPEG-4 Част 2, H.264 стандартите за видео кодиране, както и пулът DVD6C. Патентният пул MPEG-2 също е критикуван, тъй като към 2015 г. над 90% от MPEG-2 патентите са изтекли, но същевременно лицензионното споразумение MPEG-2 изисква лицензополучателите да плащат лицензионна такса, която не се променя в зависимост от броя на патентите, докато един или повече активни патента в MPEG-2 пула съществуват, в която и да е страна на производство или страна на продажба.[9][10][11][12]
Национални юрисдикции[редактиране | редактиране на кода]
От 90-те години насам регулаторните органи в САЩ гледат положително на патентните пулове. През 1995 г. Министерството на правосъдието и Федералната търговска комисия на САЩ издават „Антитръстови насоки за лицензиране на интелектуална собственост“[13], в които се посочва, че обединяването на патенти може да има „...конкурентни предимства“[14]. По-късно Антитръстовият отдел излиза с писмо в подкрепа на пула MPEG-2. Съществуват обаче разпоредби, които да гарантират, че пуловете не функционират антиконкурентно. Както се изисква от Министерството на правосъдието, патентите в пула трябва да бъдат съществени, незаменими и собствениците да могат да запазят правото да лицензират индивидуално своите патенти.[13] В допълнение министерството на правосъдието може да наблюдава размера на роялти, събирани от фирмата.[13]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Речник – patent pool
- ↑ Речник – патентен пул
- ↑ Patent thickets and the Wright Brothers // ipbiz.blogspot.com, 2006-07-01. Архивиран от оригинала на 2007-10-30. Посетен на 2009-03-07.
- ↑ The Wright Brothers, Patents, and Technological Innovation // buckeyeinstitute.org. Посетен на 2009-03-07.
- ↑ THE CROSS-LICENSING AGREEMENT // history.nasa.gov. Архивиран от оригинала на 2004-11-13. Посетен на 2009-03-07.
- ↑ Mark Roberti. The RFID Patent Pool: Next Steps // RFID Journal, August 10, 2005. Посетен на July 7, 2012.
- ↑ Mary Catherine O'Connor. RFID Consortium Names Patent-Pool Administrator // RFID Journal, September 7, 2006. Посетен на July 7, 2012.
- ↑ Patent Pools: What Are They, What Are Their Uses and Their Benefits? // Intellectual Pats, 3 May 2015. Посетен на 14 May 2015.
- ↑ Patent Pools May Create Anticompetitive Effects, New Report Finds // Business Wire, 2013-05-09. Посетен на 2013-06-06.
- ↑ Bret Swanson. MPEG-LA Shows Need to Rebuild IP Foundations // Forbes. 2013-04-30. Посетен на 2013-05-19.
- ↑ Steve Forbes. America's patent system is all wrong for today's high-tech world // Fox News Channel, 2013-03-18. Посетен на 2013-06-05.
- ↑ MPEG-2 License Agreement // MPEG LA. Архивиран от оригинала. Посетен на 2013-07-09.
- ↑ а б в Antitrust Guidelines for the Licensing of Intellectual Property. U.S. Department of Justice and Federal Trade Commission, April 6, 1995.
- ↑ Tirole, Josh Lerner and Jean. „Public Policy toward Patent Pools.“ Innovation Policy and the Economy, 2007: 157 – 186.
|
