Патлейна
| Резерват „Патлейна“ | |
|---|---|
 хижа „Патлейна“ | |
  Местоположение в България | |
| Местоположение |  България |
| Най-близък град | Велики Преслав |
| Площ | 40,62 хектара |
| Построен | 23 октомври 1948 |
| Създаден | 23 октомври 1948 |
Патлейна е поддържан резерват в Североизточна България. Площта му е 40,62 хектара. След 893 г. местността е дом на Преславската Книжовна Школа.
С името на резервата Патлейна е наименуван ледник в Антарктида – Ледник Патлейна.
Статут[редактиране | редактиране на кода]
Обявен е като резерват на 23 октомври 1948 г. Прекатегоризиран е на 15 октомври 1999 г. Целта на създаването му е опазването на единственото естествено находище на див рожков в България.
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Разположен е в област Шумен, община Велики Преслав, на 6 km южно от Велики Преслав. Защитената територия представлява ивица гора намираща се отдясно на река Голяма Камчия, по северните склонове на Драгоевска планина. Започва от Патлеинския манастир „Св. Пантелеймон“ и достига до Камчия. Дължината му е 2,7 km, а ширината – до 30 – 50 m.
Флора[редактиране | редактиране на кода]
Дивият рожков е формирал две асоциации с ограничени площи: монодоминантна и габърово-рожкова асоциация. Монодоминантните асоциации са развити в по-ниските участъци. От останалите видове участие вземат келяв габър, обикновен габър, цер, полски клен, мъждрян, сребриста липа и леска.
В състава на подлеса има сравнително малко видове: обикновен дрян, кучешки дрян, червен глог, черна калина, брадавичест чашкодрян. От лианоподобните е застъпен само обикновеният повет. От тревните видове се срещат горски късокрак, шроколистна момкова сълза, двулист синчец.
Съобществата на габърово-рожковата асоциация са разпространени в по-високите участъци на поддържания резерват. В състава на дървесния етаж доминират дивия рожков и келявия габър. По-рядко се срещат мекиш, космат дъб. За подлеса са характерни почти същите видове, както и при монодоминантната асоциация и някои специфични видове като люляк, смрадлика и храстовиден жасмин. В състава на тревната покривка участват и сухолюбиви видове, като коилото, ресничестата бисерка.
Туристически обекти[редактиране | редактиране на кода]
В района се намират няколко исторически паметници – Патлейнският манастир „Свети Пантелеймон“ , останки от манастирска църква и занаятчийски работилници от времето на Първото Българско царство – края на IX и началото на X век.
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Управлението на поддържан резерват „Патлейна“ се осъществява от РИОСВ Шумен.
Горски фонд[редактиране | редактиране на кода]
- Държавна дивечовъдна станция „Преслав“, Регионално управление на горите – Шумен.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Поддържан резерват „Патлейна“, профил в Изпълнителна агенция по околна среда. // Посетен на 18 януари 2014.
- Георгиев, Георги. Националните и природните паркове и резерватите в България. София, „Гея-Либрис“, 2004. ISBN 954-300-028-X.
- Георгиев, Георги. Природа под закрила. София, „Гея-Либрис“, 2010. ISBN 978-954-300-098-2. с. 106 – 107.
