Патрешко
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 16:09, 24 декември 2018 (UTC). |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Патрешко | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 73 души[1] (15 март 2024 г.) 5,44 души/km² |
Землище | 13,478 km² |
Надм. височина | 570 m |
Пощ. код | 5631 |
Тел. код | 06952 от България, 003596952 от чужбина |
МПС код | ОВ |
ЕКАТТЕ | 55587 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Ловеч |
Община – кмет | Троян Донка Михайлова (БСП за България; 2011) |
Патрешко е село в Северна България. То се намира в община Троян, област Ловеч.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 570 до 714 метра надморска височина, на около 12 – 15 километра североизточно от град Троян. Най-високата точка на местността е връх Момина Могила. В непосредствена близост до селото се намира малък язовир.
Селото е разделено на няколко зони:
- Еренско
- Долно Патрешко
- Горно Патрешко и
- Пределът
В състава на селото влизат около 16 малки махали, сред които са:
- Димовска махала - долно Патрешко
- Троанска махала
- Скандалска махала
- Йовчевска махала
- Кючушка махала
- Долна Спасовска
- Горна Спасовска
- Цоневска махала
- Йовевска махала
- Махала Минева Къща
- Златешка махала
- Ралчевска махала
Землището на селото граничи със землищата на селата Орешак, Белиш и Гумущник, като е имало време, когато стигало на запад чак до Троян. Релефът му е полупланински – редуват се рътлини, валози, „бозалъци“, дълбоки долове и сухи дерета. Само тук-там има сравнително равни площи. Северните склонове са покрити с гъсти букови и дъбови /сега и борови/ гори, из които скита най-различен дивеч, по южните, припечните места са обработваемите имоти. Навремето и тук са се простирали гори, но постепенно били изкоренени за ниви и ливади, както е станало например в местностите Иванцов рът, Крушков рът и Жилковото.
История
[редактиране | редактиране на кода]Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 59 | 100,00 |
Българи | 59 | 100,00 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 0 | 0,00 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]На територията му има няколко тракийски могили. В негова близост има две разрушени калета вероятно от Второто българско царство. За едното от тях още има легенди, свързани с неговото превземане от османските турци. Предполага се, че е създадено от избягали българи от турски гонения.
Известна природна забележителност са Скоковете, единият от които е висок 5 метра и е свързан с и до днес разпалващи въображението на иманярите легенди за заровени съкровища от бягащи към Анадола по време на Освобождението турци. При Кишов трап има големи залежи и свлачища от глина. През 90-те години край Недковската локва е правен от чужда фирма сондаж за нефт.
- Турчнова могила (Момина могила)
Турчнова могила се нарича най-високата конусовидна височина между землищата на селата Патрешко и Белиш, северно от махала Дудевска и река Черни Осъм. Околното население не знае как тази местност е получила името си.
В местноста Еренско съществуват обори от времето на ТКЗС, които се полдват все още за отглеждане на добитък - овце и крави. В местноста долно Патрешко е разположено предприятие за сухи мазилки "Мулти Импекс"[[1]], като същото е поместено в бивши обори на ТКЗС и сеновал, преустроени за нуждите на производството. В местноста горно Патрешко съществуват обори от времето на ТКЗС, които се полдват все още за отглеждане на добитък - овце.
Почвата е предимно глинеста - наричана още "клисавица".
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]В селото се провежда събор, на който стари и млади се срещат и разговарят.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Инж. Димитър Ст. Грънчаров – ръкописи и схема на родословното дърво.
- Еленка Пенчева Грънчарова – етнографско изследване на село Щръклево, дипломна работа, 1940 – 1942 г.
- Пенчо Якимов Грънчаров – автобиография ръкопис 1961 г.
- Данни и статии за Троянския манастир.
- Стефан Якимов Грънчаров – подробни биографични бележки, ръкопис 1975 – 1988 г.
- Материали от чествуването на годишнини от създаването на читалището в с. Щръклево и списанието „Светлоструй“
- Семеен архив фотографии и други документи от миналия век до днес съхранявани от рода Грънчарови.
Други
[редактиране | редактиране на кода]В селото живее семейството радиолюбители Дора и Донко Митеви, които притежават лична любителска радиостанция и антени с огромни размери. В центъра на селото е построен единствения голям магазин и кафене в селото.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]Родени
[редактиране | редактиране на кода]- Стефан Грънчаров (р. 1867) учител, общественик и ботаник
- Иван Димовски (р. 1934) – математик, член-кореспондент на БАН
- Проф. Христо Димовски (p. 1933) – доктор на науките, принос към създаването на съвременните норми за проектиране на канализационни системи и определяне на оразмерителните дъждове
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- НЛО над село Патрешко Архив на оригинала от 2010-01-04 в Wayback Machine.
|