Максим Български

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Патриарх Максим)
Направо към: навигация, търсене
Максим I
български патриарх и софийски митрополит
Maxim of Bulgaria 2003.jpg
Информация
Църква Българска православна църква - Българска патриаршия
Управление 4 юли 1971 – 6 ноември 2012 г.
Интронизация 4 юли 1971 г.
Други титли Браницки епископ, Ловчански митрополит
Замонашен Троянски манастир
Роден
Починал
6 ноември 2012 г. (98 г.)
Погребан Троянски манастир
Предшественик Кирил I
Наследник Неофит I
Резиденция София
Максим I в Общомедия

Максим I е висш български православен духовник, глава на Българската православна църква с титлата Патриарх Български и митрополит Софийски от 4 юли 1971 година до смъртта си на 6 ноември 2012 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е като Марин Найденов Минков на 29 октомври 1914 г. в село Орешак. Основно и прогимназиално образование получава в родното си село. От 1929 година учи в Софийската духовна семинария, която завършва в 1935 година. На следната година става певец и деловодител на църквата „Успение Богородично“ в Русе, като остава на поста до 30 април 1938 година. През септември същата година започва да учи в Богословския факултет на Софийския университет. По време на ваканциите си е певец, библиотекар и проповедник в Троянския манастир.[1]

На 13 декември 1941 година е замонашен в параклиса на Богословския факултет „Свети Климент Охридски“ с името Максим от митрополит Филарет Ловчански под духовното старчество на игумена на Рилския манастир архимандрит Натанаил. На 19 декември 1941 година в храма на Софийската духовна семинария „Свети Йоан Рилски“ е ръкоположен в йеродяконски чин от митрополит Паисий Врачански и Максим е назначен за дякон и проповедник в Ловчанската митрополия.[1]

След като завършва Богословския факултет, от 225 декември 1942 година до 30 август 1947 година е учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На 14 май 1944 година в Черепишкия манастир „Успение Богородично“ митрополит Паисий Врачански го ръкополага за йеромонах. На 12 юли 1947 г. е възведен в архимандритско достойнство от митрополит Михаил Доростолски и Червенски.[1]

От 1 август 1947 година архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, а от 1 май 1950.[1] до 1955 г. е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.[2]

На 15 юли 1955 година е назначен за главен секретар на Светия синод и е председател на редакционната колегия на периодичните издания на Синода.[2]

На 30 декември 1956 година в катедралата „Свети Александър Невски“ в София е ръкоположен в епископски сан с титлата браницки.[3]

Участва в изборите за ловчански митрополит и на 10 октомври 1960 година епархийските избиратели го избират за владика. На 20 ноември 1960 година е канонически утвърден за ловчански митрополит. В 1965 година е избран за член на намаления състав на Светия синод.[3]

След смъртта на патриарх Кирил Български, Максим Ловчански става наместник-председател на Светия синод, след което е избран и интронизиран за български патриарх и софийски митрополит на 4 юли 1971 година.[3]

Умира на 6 ноември 2012 г. в София на 98-годишна възраст.[4][5]

На опелото на 9 ноември 2012 г. в храм-паметника „Свети Александър Невски“ в София идват четирима православни предстоятели: Вселенският патриарх Вартоломей I, Сръбският патриарх Ириней, Атинският архиепископ Йероним II и Албанският архиепископ Анастасий, както и представители на почти всички поместни църкви.[6] Погребан е същия ден в църквата „Успение Богородично“ в Троянския манастир в присъствието на стотици миряни и духовни лица.

Легитимност[редактиране | редактиране на кода]

Патриарх Максим на канонизацията на Светите Баташки новомъченици в храм-паметника Св. А. Невски на 3 април 2011 г.

Легитимността на избора на патриарх Максим е поставена под съмнение през 90-те години на 20 век, което довежда до разкол в БПЦ и създаване на втори синод на митрополит Пимен и митрополит Инокентий. Оспорването на легитимността се основава на факта, че на 8 март 1971 г., няколко месеца преди интронизацията, Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия на свое заседание взема решение за глава на Българската православна църква да се предложи и поддържа Ловешкият митрополит Максим (Решение №145/8.03.1971 г. на Политбюро на ЦК на БКП). Задачата се възлага за изпълнение на тогавашния шеф на Комисията по църковните въпроси към правителството Михаил Кючуков. Подкрепя го и младият министър на отбраната Добри Джуров. Тодор Живков също е в добри отношения с патриарх Максим, като изпълнява молбите му за възстановяване на църквата „Св. Спас“ в София, както и Духовната семинария в Черепишкия манастир.

През 1998 г. на Всеправославен събор в София главите на всички православни църкви потвърждават каноничния избор на патриарх Максим и призовават духовници, които го оспорват, да се покаят. С приемането на нов Закон за вероизповеданията през декември 2002 г. държавата прекратява намесата в делата на БПЦ и потвърждава каноничността и легитимността на патриарх Максим.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Цацов, Борис. Архиереите на българската православна църква. София, Princeps, 2003, 359 с. ISBN 954-8067-75-7

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 146.
  2. а б Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 147.
  3. а б в Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 148.
  4. www.news.bg – Патриарх Максим почина
  5. Официален сайт на Св. Синод на БПЦ – Днес, 6 ноември 2012 г., се престави в Господа Негово Светейшество Българският Патриарх и Софийски митрополит Максим
  6. Опелото на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим
архимандрит Методий настоятел на подворието при „Успение Богородично“ в Москва
(1950 – край на 1955)
архимандрит Атанасий
Максим I браницки епископ
(30 декември 1956 – 30 октомври 1960)
Герасим
Филарет ловчански митрополит
(30 октомври 1960 – 4 юли 1971)
Григорий