Неофит Български

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Патриарх Неофит)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Неофит Български
български патриарх
Neophyte of Bulgaria.jpg
Патриарх Неофит, 2013 г.
Роден
Симеон Николов Димитров

Религия Православие
Образование Богословски факултет (Софийски университет)
Работил в Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Неофит Български в Общомедия

Неофит I е висш български православен духовник, глава на Българската православна църква и на Софийската епархия от 24 февруари 2013 година с титлата Патриарх Български и митрополит Софийски. От 1994 г. до 2001 г. е доростоло-червенски митрополит. От 2001 г. до избора му за български патриарх е русенски митрополит.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години и образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София на 15 октомври 1945 година със светско име Симеон Николов Димитров в работническо, безпартийно и силно религиозно семейство.[1] Брат му, доц. Димитър Димитров, е главен диригент на църковния хор в храм-паметника „Св. Александър Невски“. След завършване на основното си образование, през есента на 1959 г. е приет за ученик в Софийската духовна семинария при гара Черепиш, курсът на която завършва през 1965 г. От септември 1967 г. е студент в Духовната академия „Свети Климент Охридски“, която завършва през 1971 г. От есента на 1971 г. до 1973 г. е на богословска специализация в Катедрата по църковно пеене при Московската духовна академия.[2]

На 1 септември 1973 г. е назначен за преподавател по източно църковно пеене и диригент на студентския хор при Духовната академия. Четири години по-късно става старши преподавател по източно църковно пеене и богослужебна практика в Духовната академия, където преподава до края на 1980 г.

Неофит е подстриган за монах на 3 август 1975 г. в Троянския манастир с името Неофит. През следващия месец става диригент на Софийския свещенически хор. На 25 март 1976 г. патриарх Максим го ръкополага за йеромонах, а на 21 ноември 1977 г. отново патриарха го въвежда в архимандритско достойнство в софийската катедрала „Света Неделя“. От 1 януари 1981 г. до декември 1985 г. архимандрит Неофит е протосингел на Софийската митрополия.

Епископ[редактиране | редактиране на кода]

Митрополит Неофит на откриването на новопостроения параклис при село Светлен през 2005 г.

В периода 1983 – 1990 година Неофит е сътрудник на Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия с псевдоним Симеонов. В личното му дело са запазени 16 листа, а Неофит е описан в него като:

Силно религиозен, привързан към църквата, епископ Неофит се оформя като един от консервативно настроените млади висши духовници, радетели за запазване на старите традиции в православната църква. Особена активност прояви в разширяване на религиозната дейност след започналите в социалистическите страни процеси на преустройство и демократизация и най-вече след проведеното в СССР честване на 1000-годишнината на Руската православна църква. Започна открито да поддържа тезата за пълна самостоятелност и ненамеса на държавата в религиозната дейност и църковно управление.[1]

На 8 декември 1985 г. в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ е хиротонисан в епископски сан с титлата Левкийски и е назначен за втори викарий на софийския митрополит.[2]

На 1 декември 1989 г. епископ Неофит е избран за ректор на Духовната академия, а след възстановяването на академията като Богословски факултет при Софийския университет „Свети Климент Охридски“ на 26 юли 1991 г. е избран и за пръв декан. Заема поста до януари 1992 г., когато е назначен за главен секретар на Светия Синод.[2]

Като главен секретар на Светия Синод и председател на църковното настоятелство при храм-паметника „Свети Александър Невски“, по време на разкола в БПЦ, изиграва важна роля в преговорите за освобождението на окупираната Синодална палата.[3]

На 27 март 1994 г. е избран, а от 3 април същата година е и канонически утвърден за доростолски и червенски митрополит. През 2001 г. Петият църковно-народен събор взема решение да раздели Доростоло-Червенската епархия на Русенска и Доростолска епархия, а Неофит е титулуван русенски митрополит.[2]

Патриарх[редактиране | редактиране на кода]

След кончината на патриарх Максим, на 10 ноември 2012 г. с тайно гласуване Неофит е подкрепен от 1 от 12 присъствали митрополити за наместник-председател на Българската православна църква.

На 24 февруари 2013 г. на Патриаршеския избирателен църковен събор е избран за патриарх на Българската православна църква с 90 гласа срещу 47 за митрополит Гавриил Ловчански.[4] Във връзка със 70-годишния му юбилей през 2015 година е удостоен от президента Росен Плевнелиев с орден „Стара планина“ първа степен за изключителния му принос към България.[5]

Като Патриарх на 1 юни 2016 г. тон за отказ от участие във Всеправославен събор в Колимвари, Крит, Гърция дава Българската православна църква.

На 27 ноември 2017, Светият синод създава комисия за преговори с Македонската православна църква – Охридска архиепископия и с останалите поместни православни църкви за получаване на статут на непризнатата до този момент МПЦ.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. а б Досието на Русенския митрополит Неофит // desebg.com, 26 януари 2012 г., Посетен на 24.02.2013 г.
  2. а б в г Митрополит Неофит. // Официална уеб страница на Русенската епархия на Българска православна църква. Посетен на 13 февруари 2013.
  3. Русева, Любослава. Църква в миши капан, сп. Тема, бр. 8, 25 февруари – 3 март 2013 г., стр. 30.
  4. Неофит е новият патриарх на Българската православна църква. // www.dnevnik.bg, 28 февруари 2013 г. Посетен на 13 февруари 2013.
  5. Патриарх Неофит бе удостоен с орден „Стара планина“
  6. Русенският митрополит Неофит получи званието „Доктор хонорис кауза“. // www.bnt.bg, 2 декември 2008 г. Посетен на 13 февруари 2013.
  7. Указ № 163 от 22 юни 2010 г. Държавен вестник, брой 49, 29 юни 2010 г.
  8. Указ Президента Украины № 401/2013 „О награждении орденом князя Ярослава Мудрого“
  9. Предстоятель Русской Православной Церкви встретился со Святейшим Патриархом Болгарским Неофитом
Партений левкийски епископ
(8 декември 1985 – 3 април 1994)
Павел
Софроний доростолски и червенски митрополит
(3 април 1994 – 17 декември 2001)
русенски митрополит
(17 декември 2001 – 24 февруари 2013)
Наум
Максим български патриарх
(24 февруари 2013 – …)
настоящ