Патрик Блакет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Патрик Блакет
английски физик
Патрик Блакет през 1948 г.
Патрик Блакет през 1948 г.

Роден
Починал
13 юли 1974 г. (76 г.)
Националност Обединено кралство
Научна дейност
Област Физика
Образование Кеймбриджки университет
Учил при Ърнест Ръдърфорд Nobel prize medal.svg
Работил в Кеймбриджки университет
Лондонски университет
Манчестърски университет
Имперски колеж Лондон
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1948)
Патрик Блакет в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Майнард Стюарт Блакет, барон Блакет (18.11.1897 – 13.07.1974) (Patrick Blackett, Baron Blackett) е английски физик, носител на Нобелова награда по физика за 1948 година. Той е член на Кралското дружество .[1] Известен е най-вече с работата си по усъвършенстването на камерата на Уилсън. С нейна помощ през 1924 г. му се удава да заснеме първите снимки по превръщането на азота в изотоп на кислорода.[2] През 1933 г. потвърждава съществуването на позитрона.[3] Занимава се и с космически лъчи и история на Земното магнитно поле.[4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Блакет е роден в Кенсингтън, Лондон. Той е син на търговеца Артур Стюарт Блакет и жена му Каролине Майнард.[5] По-малката му сестра Марион Милнер е специалист по психоанализ. Дядо му по бащина линия Хенри Блакет, брат на австрийския архитект Едмунд Блакет, дълги години е свещеник в Кройдон. Другият му дядо по майчина линия е офицер от Кралската артилерия.

Семейство Блакет живее последователно в Кенсингтън, Кенлей, Уокинг и Гилдфорд, където Патрик посещава начално училище. Той изработва радио управляеми модели на самолети. Учи две години в Британския кралски военноморски колеж.[6]

След избухването на Първата световна война през август 1914 г. е прехвърлен на активна служба като морски курсант. Той е един от изобретателите на артилерийската стрелба, за което Адмиралтейството е извадило патент. Произведен е в лейтенант през май 1918 г., но решава да напусне флота, за да учи математика и физика в Кеймбриджкия университет.[7].

Академични изследвания[редактиране | редактиране на кода]

След като завършва Мадален Колидж през 1921 г. Патрик Блакет работи 10 години в Кавендишката лаборатория като експериментатор при Ернст Ръдърфорд. През 1923 г. е избран за член на Кралския колеж в Кеймбридж, на която позиция остава до 1933 г. Ръдърфорд открива, че ядрата на азота могат да се разпаднат при облъчване с бързи алфа частици, в резултат на което се получават ядра на кислорода. Той моли Блакет с помощта на мъглинната камера да открие видими следи на това разпадане. През 1924 г. Блакет прави 23 000 фотографии, показвайки следите на 415 000 йонизирани частици. Осем от тях били разклонени, което показвало, че атомът на азота и алфа частицата създават атом на флуора, който се разцепва на изотоп на кислорода.

Блакет прекарва известно време в Гьотинген, Германия, където през 1924–1925 г. работи с Джеймс Франк върху атомните спектри. През 1932 г. с Джузепе Окиалини изнамират система за гайгеров брояч, която прави снимки само когато космическите лъчи преминават през камерата. Те откриват 500 следи на високо енергетични частици в 700 автоматични експозиции. През 1933 г. Блакет открива 14 следи, които потвърждават съществуването на позитрона, разбулвайки днешните мигновено разпознаваеми обратни спирални следи на двойката електрон/позитрон. Тази работа го превръща в един от водещите специалисти по "антиматерията". През същата година той се мести в Колежа Бъркбек към Лондонския университет като професор по физика за четири години. От 1937 г. Блакет работи в Университета Виктория в Манчестър.

През 1947 г. Патрик Блакет предлага теория за изчисляване на земното магнитно поле като функция на ротацията на Земята, с надеждата да обедини електромагнитната сила и гравитацията. В продължение на няколко години той работи върху създаването на чувствителен магнитометър, за да провери своята теория. Работата му го отвежда в областта на геофизиката. Той се надява да получи данни, свързани с палеомагнетизма, които да му дадат строги доказателства за континенталния дрейф.

През 1948 г. му е присъдена Нобелова награда по физика за изследванията му върху космичните лъчи с помощта на изобретения от него автоматичен брояч.

Професор Блакет е избран за ръководител на Катедрата по физика в Кралския колеж в Лондон през 1953 г. Пенсионира се през юли 1963 г. Сградата днес носи името „Лаборатория на Блакет”.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  1. doi:10.1098/rsbm.1975.0001
    This citation will be automatically completed in the next few minutes. You can jump the queue or expand by hand
  2. doi:10.1109/MAHC.2007.44
    This citation will be automatically completed in the next few minutes. You can jump the queue or expand by hand
  3. doi:10.1098/rsnr.1999.0079
    This citation will be automatically completed in the next few minutes. You can jump the queue or expand by hand
  4. doi:10.1093/ref:odnb/30822
    This citation will be automatically completed in the next few minutes. You can jump the queue or expand by hand
  5. doi:10.1007/978-1-4419-6281-2_1
    This citation will be automatically completed in the next few minutes. You can jump the queue or expand by hand
  6. Lovell, Bernard. P. M. S. Blackett: A Biographical Memoir. John Wright & Sons, 1976. ISBN 0854030778. с. 1–3.
  7. Lovell 1976, с. 3–5

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]