Патриша Нийл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Патриша Нийл
Patricia Neal
американска актриса
Патриша Нийл (1952)
Патриша Нийл (1952)

Родена
Патси Луис Нийл
Починала
8 август 2010 г. (84 г.)
ПогребанаСАЩ

РелигияКатолическа църква
НационалностFlag of the United States.svg САЩ
Учила вСеверозападен университет
Работила вактриса
НаградиОскар за най-добра женска роля (1964)
Актьорска кариера
Активност1946 – 2010
ОскариНай-добра женска роля:
1963 „Хъд“
Награди Златен глобуснай-добра телевизионна актриса:
1972 „Идване у дома: коледна история“
Награди на БАФТАнай-добра актриса:
1963 „Хъд“
1965 „Пътят на злото“
Театрални наградинаграда „Тони“ (1947)
Семейство
СъпругРоалд Дал
(1953 – 1983; развод)
Деца5

Уебсайт
Патриша Нийл в Общомедия

Патриша Нийл (на английски: Patricia Neal) е американска актриса.[1] Носителка е на Оскар и Златен глобус.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Патриша Нийл и Роалд Дал, фотография на Карл ван Вехтен (1954)

Започва кариерата си на Бродуей. Нейният филм дебют е през 1948 г. с „Джон обича Мери“. През 1949 г. по време на снимките на „The Fountainhead“ тя се влюбва лудо в една от водещите звезди по това време в Холивуд – Гари Купър. Той е на 46 години и женен, а тя само на 21. Неговата съпруга разбира за връзката и настоява за прекъсването ѝ. Междувременно Патриша забременява, но Гари я убеждава да направи аборт. Дълги години след това Патриша Нийл чувства вина за аборта. Връзката им е прекъсната едва когато дъщерята на Гари Купър обявява и заклеймява тяхната връзка публично.

По-късно се омъжва за Роалд Дал, виден английски писател. Раждат им се пет деца. Две от тях загиват трагично. През 1965 г., докато е бременна, тя изпада за три седмици в кома, а след това е парализирана в продължение на няколко месеца, но въпреки това успява да се върне в киното през 1968 г. и да продължи успешната си кариера. През 1981 г. е направен биографичен филм за нея, „Историята на Патриша Нийл“, като главната роля се играе от Гленда Джексън. През 1983 г. бракът ѝ приключва с развод след 30 години след като тя установява, че мъжът ѝ изневерява с най-добрата ѝ приятелка. През 1988 г. публикува автобиографичната книга „Такава каквато съм“ (As I Am). До смъртта си живее в Ню Йорк. Често изнася речи или участва в церемониите по връчване на наградите „Тони“. Тя е активистка против абортите и счита своя аборт за най-голямата грешка в живота си.

Умира от рак на белите дробове.

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1949 Изворът The Fountainhead Доминик Франкън Кинг Видор
1961 Закуска в Тифани Breakfast at Tiffany's Емили Юстас (Туи (2E)) Фейленсън Блейк Едуардс
1963 Хъд Hud Алма Браун Мартин Рит

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за