Патрон (покровител)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Патрон.

Патрон (на латински patronus, 'защитник'; patron, от латинската дума: pater, баща) в Древен Рим се е наричал „покровител“ или „настойник“, поел опека (като баща) над своя клиент.

Терминът етимологически произлиза от „патер“ – баща. Патронът (първоначално от патрициански произход) бил господар и представител на своите клиенти (непълноправни граждани, освободени роби или чужденци) пред съда, администрацията и другите публични институции. По време на Късната република и Империята клиентите правели скъпи подаръци и плащали немалки суми срещу влиятелната закрила на своя патрон. Връзките на патроната и клиентелата обикновено били скрепявани с взаимни клетви и санкционирани от религиозното и обичайното право на съответните градове или страни.

Патрон в римското право на Древен Рим е господин, който е взаимно вярен и закрилник на своите освободени роби и клиенти и трябва да ги представя в съда.

Негов освободен или роб, т.н. номенклатор (nomenclator) се грижи за списъка на клиентите. Клиентите трябва да посещават всяка сутрин и да поздравят своя патрон в неговата къща, да вършат за него пощенски дейности, да са негови пазачи и клакьори (т.е. да му ръкопляскат) при обществени мероприятия.

Градовете и провинциите разполагат също с наследствен патрон, обикновено римски сенатор. Цицерон например е патрон на жителите на провинция Сицилия, чиито интереси през 71 пр.н.е. успешно представя в процеса (т.н. „Веровски процес“) против Вер.

Също някои поети в младите си години се поставят на закрилата на един патрон, например Марк Валерий Марциал (→ Мецен).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, публикуван във форум S.P.Q.R, използван с разрешение на автора.