Паула Хитлер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Паула Хитлер
Paula Hitler
сестра на Адолф Хитлер

Родена
Починала

Националност Flag of Austria.svg Австрия
Flag of Germany.svg Западна Германия
Псевдоним Паула Волф
Семейство
Баща Алоис Хитлер
Майка Клара Хитлер

Паула Хитлер (на немски: Paula Hitler) е сестра на германския нацистки лидер Адолф Хитлер.

Предвоенен живот[редактиране | редактиране на кода]

Паула е на 6 години, когато почива баща ѝ Алоис Хитлер, пенсиониран граничен служител, а на 11 губи майка си Клара, след което австрийското правителство предоставя малка пенсия на Паула и Адолф. Сумата обаче е сравнително малка, а Адолф, който тогава е достатъчно голям, за да се издържа, се съгласява да даде своя дял на Паула.

Паула по-късно се премества във Виена. В началото на 20-те години на миналия век тя е наета като домакиня в общежитие за еврейски студенти. През 1921 г., докато работи в общежитието, тя е посетена от брат ѝ Адолф, за когото тя казва, че изглежда „сякаш е паднал от небето“.[1] По-късно работи като секретарка. В повечето време тя няма друг контакт с брат си по време на трудните години като художник във Виена и по-късно в Мюнхен, военната му служба по време на Първата световна война и ранните политически дейности в Мюнхен. Тя има удоволствието да се срещне с него във Виена в началото на 1930-те години.[2]

Паула използва фамилията „Хидлер“, оригиналният правопис на „Хитлер“.[3] След като губи работата си с виенска застрахователна компания през 1930 г., когато нейните работодатели разбират коя е, Паула получава финансова подкрепа от брат си (който продължава да я издържа до самоубийството си през 1945 г.). Тя живее под фамилното име Волф.[4] Искането е на Адолф (това е псевдоним от детството му, което той използва и през 20-те години на миналия век за сигурност). Адолф изглежда има слабо мнение за нейната интелигентност, като нарича както Паула, така и полусестра си Ангела „глупави гъски“.[5]

По-късно тя твърди, че е виждала брат си веднъж годишно през 1930-те и началото на 1940-те години. Работи като секретар във военна болница през голяма част от Втората световна война.

Следвоенен живот[редактиране | редактиране на кода]

Има известни доказателства, че Паула споделя силните германски националистически вярвания на брат си, но тя не е политически активна и никога не се е присъединила към нацистката партия. По време на последните дни на войната, на 49-годишна възраст, тя била закарана до Берхтесгаден, Германия, очевидно по заповед на Мартин Борман.

Тя е арестувана от офицери от разузнаването на САЩ през май 1945 г.[6] и разпитана по-късно тази година. Преписът показва, че един от агентите е отбелязал, че е имала физическа прилика с брат си. Тя им казала, че руснаците са конфискували къщата им в Австрия, че американците са отчуждили апартамента им във Виена и че е учила английски език.

Тя характеризира детските си взаимоотношения с брат си като постоянни раздори и силна обич. Паула казва, че не може да се вярва, че брат ѝ е отговорен за Холокоста. Тя заявява също, че се е срещала с Ева Браун само веднъж. Паула е освободена от американски арест и се завръща във Виена, където живее със спестяванията си за известно време, а след това работи в магазин за изкуства и занаяти. През 1952 г. се премества в Берхтесгаден в Западна Германия, където се съобщава, че живее „в уединение“ в двустаен апартамент по името Паула Волф. През това време тя се грижи за бивши членове на SS и оцелелите от вътрешния кръг на брат ѝ.

През февруари 1959 г. тя се съгласява да бъде интервюирана от Питър Морли, документален продуцент за телевизионната станция на Великобритания Associated-Rediffusion. Полученият разговор е единственото заснето интервю, което някога дава и е излъчено като част от програма, наречена Тирани: Годините на Адолф Хитлер. Тя говори най-вече за детството на Хитлер и отказва да бъде питана по политически въпроси. Записите от това и едно съвременно интервю с Питър Морли са включени в телевизионния документален филм „Семейството на Хитлер“ (2005 г.), режисиран от Оливър Халмургер и Томас Стайхлер.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Паула почива на 1 юни 1960 г. на 64-годишна възраст.[7] Тя е последния оцелял член на семейството на Хитлер. Погребана е в Бергфридхоф в Берхтесгаден / Шьонау под името Паула Хитлер. През юни 2005 г. дървеният гробен надпис и останки са отстранени и заменени с друго погребение, обичайна практика в германските гробища след две или повече десетилетия. През май 2006 г. обаче се съобщава, че надгробният надпис е върнат в гроба на Паула и, че е добавен втори надпис, което показва още едно погребение на същото място.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Philippe Sand, "East West Street - On the Origins of 'Genocide' and 'Crimes Against Humanity'", New York, 2016 p. 96 (kepub edition)
  2. "The Mind of Adolf Hitler", Walter C. Langer, New York 1972, pp. 122–123.
  3. Gunther, John. Inside Europe. New York, Harper & Brothers, 1940. с. 21.
  4. Interrogation II with Paula Hitler
  5. Fritz Redlich, Hitler:Diagnosis of a Destructive Prophet, Oxford University Press, New York, 1999, p.10
  6. Interview with Paula Wolff. // Архив на оригинала от 16 февруари 2007. Посетен на 5 март 2013.
  7. Paula Hitler. // Washington Post. 3 юни 1960. Посетен на 17 май 2008. Berchtesgaden, Germany (AP) Paula Hitler, sister of Adolph [sic] Hitler, died Wednesday, according to police
  8. Berchtesgaden (the second burial is Cornelia Reif, 2 февруари 1925 – 3 юни 2005)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Paula Hitler“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.