Паул Вюр

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Паул Вюр
Paul Wühr
Роден 10 юли 1927 г.
Починал 12 юли 2016 г. (89 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр стихотворение, роман, радиодрама
Награди Награда Петрарка (1990)
Награда Ернст Майстер за поезия (1990)
Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства (1997)

Паул Вюр (на немски: Paul Wühr) е немски писател, поет и романист.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паул Бюр е роден в семейството на пекар. Завършва гимназия в Мюнхен и се обучава за начален учител. От 1949 до 1983 г. работи като учител в Грефелфинг, Горна Бавария.

Пез 1973 г. заедно с писатели, между които Михаел Крюгер, основава първата кооперативна авторска книжарница.

След 1986 г. Вюр живее със съпругата си в италианското селце Ле Пиерле над Пасиняно сул Тразимено, на границата с Умбрия и Тоскана.

Паул Вюр е член на Немския съюз на писателите и немския ПЕН-клуб.

Умира в Ле Пиерле на 89-годишна възраст.[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Паул Вюр започва да пише още на младини, а от края на 40-те години работи над обемиста творба, която го прави експериментален автор в съвременната немскоезична литература.

След две книги за деца, в началото на 60-те години Вюр за първи път печели интереса на широката публика с радиопиеси. Автор е на романи, радиопиеси, поеми в проза и лирика, при които границите между литературните родове се размиват поради често прилаганата от автора колажна тактика.

Въпреки голямото признание от критиката и многото отличия, Паул Вюр е смятан за един от големите аутсайдери в немската литература, който отказва да участва в общи писателски начинания.[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия, проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Der kleine Peregrino (mit Walter Habdank), 1960
  • Basili hat ein Geheimnis (mit Lilo Fromm), 1964
  • Gegenmünchen, 1970
  • So spricht unsereiner, Ein Originaltext-Buch, 1973
  • Preislied, Hörspiel aus gesammelten Stimmen, 1974
  • Grüß Gott ihr Mütter, ihr Väter, ihr Töchter, ihr Söhne, 1976
  • Rede, 1979
  • Das falsche Buch, 1983
  • Es war nicht so, 1987
  • Der faule Strick, 1987
  • Sage, 1988
  • Gedichte, 1990
  • Ob, 1991
  • Wenn man mich so reden hört (mit Lucas Cejpek), 1993
  • Luftstreiche, 1994
  • Ob der Magus im Norden, 1995
  • Salve res publica poetica, 1997
  • Tanzschrift (mit Hans Baschang), 2000
  • Venus im Pudel, 2000
  • Leibhaftig, 2001
  • Das Lachen eines Falschen, 2002
  • Was ich noch vergessen habe (mit Lucas Cejpek), 2002
  • Il Corpo e la Parola, 2002
  • An und für, Gedichte, 2004
  • Dame Gott, 2007
  • Zur Dame Gott, 2009

Радиодрама[редактиране | редактиране на кода]

  • Das Experiment, 1963
  • Wer kann mir sagen, wer Sheila ist?, 1964
  • Die Rechnung, 1964
  • Gott heisst Simon Cumascach, 1965
  • Die Hochzeit verlassen (Funkerzählung zur Eisenhans-Variation), 1966
  • Wenn Florich mit Schachter spricht, 1967
  • Fensterstürze, 1968
  • Preislied, 1971
  • Verirrhaus, 1972[4]
  • Trip Null, 1973
  • Viel Glück, 1976
  • Soundseeing Metropolis München, 1986
  • Thisbe und Thisbe, 1987
  • Faschang Garaus, 1988
  • So eine Freiheit, 1972

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]