Паул Гулдин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Паул Гулдин
Paul Guldin
швейцарски астроном

Роден
Абакук Гулдин
Починал

Националност Флаг на Швейцария Швейцария
Флаг на Австрия Австрия
Религия католицизъм
Образование Папски григориански университет
Професия астроном, математик, преподавател
Научна дейност
Област математика, астрономия
Образование Римска езуитска колегия
Работил в Кралски университет Карл-Франк
Известен с теорема „Папус-Гулдин“

Паул Гулдин или Пол Гюлден (на немски: Paul Guldin, първоначално Habakuk Guldin) е швейцарски астроном и професор по математика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 юни 1577 в Мелс[1], кантон Санкт Гален, Швейцария. Кръстен е протестантски като Хабакук и учи за златар. През 1597 г. става католик във Фрайзинг и малко след това в Мюнхен влиза в ордена на йезуитите.[2] Там забелязват таланта му по математика и го изпращат да учи в Рим. След това преподава в Рим, Виена и Грац.

Неговото най-голямо произведение Centrobaryea излиза в четири книги през 1635, 1640 и 1641 година във Виена. Неговата частна библиотека има около 300 книги и днес е собственост на Университетската библиотека в Грац.

Умира на 3 ноември 1643 в Грац на 66-годишна възраст.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • Refutatio eleuchi calendarii Gregoriani a Setho Caltisio conscripti  (Mayence, 1616, in-4°)
  • Paralipomena ad Refutationem; in iisque producuntur viginti et novem exempla paschatum ex Sancto Cyrillo Alexandrino nunquam antea edita
  • Problema arithmeticum de rerum combinationibus, quo numerus dictionum seu conjunctionum diversarum quæ ex XXII alphabeti litteris fieri passant indagatur  (Vienne, 1622)
  • Problema geographicum de motu terræ ex mutatione centri gravitatis ipsius provenienti  (Vienne, 1622)
  • Problema geographicum de discrepantia in numero ac denominatione dierum, quam qui orbem terrarum contrariis viis circumnavigant, et inter se et cum iis qui in eodem loco consistunt, experiuntur  (Vienne, 1633)
  • Centrobaryca, seu de centro gravitatis trium specierum quantitatis continuæ libr. IV  (Vienne, 1633 – 1642, 2 vol. in-fol.)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Университет Грац
  2. Thomas Sonar: 3000 Jahre Analysis. Springer, Berlin/Heidelberg 2011, ISBN 978-3-642-17203-8, S. 210.