Пау Гасол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пау Гасол
Paul Gasol high five with Stryde at the end of the Chicago Bulls game (cropped).jpg
Гасол с екипа на Чикаго Булс
Персонална информация
Роден 6 юли 1980 г. (40 г.)
Ръст 213 см
Тегло 113 кг
Пост тежко крило/център
Настоящ отбор
Отбор Flag of the United States.svg Милуоки Бъкс
Кариера
Професионални отбори
1998 – 2001
2001 – 2008
2008 – 2014
2014 – 2016
2016 – 2019
2019 –
Испания Барселона
Съединени американски щати Мемфис Гризлис
Съединени американски щати ЛА Лейкърс
Съединени американски щати Чикаго Булс
Съединени американски щати Сан Антонио Спърс
Съединени американски щати Милуоки Бъкс
Национален отбор
2001 –  Испания
Пау Гасол в Общомедия

Пау Гасол (на испански: Pau Gasol) е испански баскетболист, играещ като тежко крило. От 2016 г. е състезател на Сан Антонио Спърс в НБА. Шесткратен участник в мача на звездите, двукратен шампион на асоциацията, световен и трикратен европейски шампион, Гасол е един от най-успешните европейски баскетболисти. През 2002 г. става първият чужденец, избран за Новобранец на годината в НБА. Неговият брат Марк също е баскетболист и играе за Мемфис Гризлис.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Гасол в Мемфис Гризлис.

Започва кариерата си в юношеския тим на Корнея. През 1996 г. преминава в школата на Барселона, а две години по-късно прави дебюта си за мъжкия отбор. През 1998 г. става европейски шампион на юноши до 18 г. в състава на испанския национален отбор, а през 1999 – световен шампион до 19 г. На клубно ниво в състава на каталунците Пау печели два пъти титлата на Испания, а през 2001 г. става най-полезен играч във финалите на шампионата и в турнира за Купата на краля.

Същата година Гасол дебютира за мъжкия национален тим на Испания, получавайки повиквателна за Евробаскет. „Ла фурия“ печели бронзовите отличия, а тежкото крило завършва с най-много борби средно на мач на турнира. Междувременно Гасол участва в драфта на НБА, където е изтеглен от Атланта Хоукс под номер 3. Правата на играча обаче преминавт при Мемфис Гризлис.[1]

Испанецът прави впечатляващ дебютен сезон със 17.6 точки и 8.9 борби средно на мач и участие във всички 82 мача от редовния сезон. В края на сезон 2001/02 попада в идеалния тим на новобранците и става първият чужденец в историята на НБА, избран за най-добър новобранец в лигата.[2] През следващия сезон Пау става водещ реализатор на „Гризлитата“ с 19 точки средно на мач.

През сезон 2003/04 Пау за първи път играе в плейофите на асоциацията, но Мемфис отпада още в първия кръг от Сан Антонио Спърс. В следващите два сезона Мемфис отново играят в плейофите, но не успяват да преодолеят първи кръг.

На 11 януари 2005 г. достига 5000 точки и 500 блока в мач с Индиана Пейсърс. Пау е десетият играч, достигнал най-бързо тази квота от сезон 1973/74 насам.[3] През 2006 г. става играчът с най-много борби за тима, след като хваща своята борба номер 3072 срещу Ню Йорк Никс. Същата година става първият испанец и първият играч на Гризлис, играл в Мача на звездите.[4]

През август 2006 г. Гасол става световен шампион с тима на Испания, като „Ла Фурия“ побеждава на финала тима на Гърция. Пау е избран за най-полезен играч на турнира, но получава контузия в полуфиналната среща и пропуска старта на сезон 2006/07 в НБА. Завръщайки се на терена, крилото чупи рекорда на Шариф Абдул-Рахим по най-много отбелязани фалове за Гризлис и записва най-резултатен сезон в кариерата с 20.8 точки средно на мач.

Гасол е двукратен шампион на САЩ в състава на Лейкърс.

На 1 февруари 2008 г. преминава в ЛА Лейкърс. Дебютира за „езерняците“ няколко дни по-късно с 24 точки и 12 борби срещу Ню Джърси Нетс. Испанецът успява да пасне в стила на игра на Лейкърс и помага на тима да запише рекорден резултат в Западната конференция (57 победи, 25 загуби). Гасол става първият испенец, играл на финал в НБА, но Лейкърс губи от Бостън Селтикс.

На 2 януари 2009 г. Пау отбелязва своята точка номер 10 000 в асоциацията и за втори път участва в Мача на звездите. През февруари е избран за играч на месеца в Западната конфереция, след като Лейкърс губи едва 2 от 13-те мача в месеца. В края на сезон 2008/09 Пау става шампион на САЩ за първи път в кариерата си, като на финала Лейкърс надделява над Орландо Меджик. Гасол приключва сезона с 18.9 точки и 9.6 борби средно на мач.

В игра за испанския национален отбор.

През 2009 г. извежда Испания до титла на Евробаскет, дошла след 2 поредни сребърни медала в предишните издания на турнира. Гасол е най-резултатният играч на турнира и е избран за MVP. В края на годината удължава договора си с Лейкърс. Скоро след това отново участва в Мача на звездите. През сезон 2009/10 Гасол защитава шампионската титла на асоциацията в тима на „езерняците“ и попада във втория състав на идеалния тим на сезона. През 2011 г. отново става европейски шампион в тима на Испания.

През 2012 г. Пау е избран за знаменосец на Испания на Олимпийските игри в Лондон, тъй като титулярният избор, тенисистът Рафаел Надал, пропуска игрите поради контузия.[5] На олимпийския турнир испанският отбор печели сребърните медали, отстъпвайки на финала на САЩ.

На 18 ноември 2012 г. отбелязва своята 15 000-на точка в НБА. Скоро след това Гасол получава травма в петата и пропуска част от сезона. Проблемите с контузии обаче ограничават изявите на испанеца на паркета и в края на сезон 2013/14 Пау напуска Лейкърс след 6,5 сезона в тима.

През юли 2014 г. преминава в Чикаго Булс със свободен трансфер. Пау бързо се утвърждава като водещ играч в състава и на 1 януари 2015 г. записва рекордните за кариерата си 9 блока в среща с Денвър Нъгетс, последвани от рекордна резултатност в двубоя с Милуоки Бъкс – 46 точки. През 2014/15 Гасол помага на „биковете“ да се класират за плейофната фаза и да достигнат полуфиналите на конференцията. В редовния сезон испанецът води по брой „дабъл-дабъли“ в лигата с 54.[6]

През 2015 г. Пау отново е на висота за националния отбор, ставайки европейски шампион за трети път. Крилото отново е избрано за най-полезен играч на турнира и води по резултатност и блокирани изстрели. Запомнящо се е представянето му в полуфинала срещу Франция, в който отбелязва 40 точки – половината от вкараните от целия отбор.

В края на годината Гасол става 116-ия играч с над 1000 мача в НБА. Испанецът отбелязва 13 точки и записва 11 борби срещу Шарлот Хорнетс в юбилейния си мач. През 2016 г. Пау участва за шести път в кариерата си в Мача на звездите, а през сезона става 36-ият играч в историята с 10 000 точки и 10 000 борби в асоциацията. Той е и едва четвъртият баскетболист над 35 години с повече от един трипъл-дабъл през сезона – останалите са Джейсън Кид, Коби Брайънт и Пол Пиърс.

На 14 юли 2016 г. подписва със Сан Антонио Спърс.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Гасол празнува втората си титла с Лейкърс.

Клубни[редактиране | редактиране на кода]

  • Шампион на Испания – 1998/99, 2000/01
  • Купа на Краля – 2000/01
  • Шампион на НБА – 2008/09, 2009/10

Международни[редактиране | редактиране на кода]

  • Европейски шампион до 18 г. – 1998
  • Световен шампион до 19 г. – 1999
  • Световен шампион – 2006
  • Европейски шампион – 2009, 2011, 2015
  • Сребърен олимпийски медалист – 2008, 2012

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

  • MVP на финалите в испанското първенство – 2001
  • MVP в Купата на краля – 2001
  • НБА Новобранец на годината – 2002
  • Идеален отбор на новобранците в НБА – 2002
  • Идеален отбор на НБА – 2011, 2015 (Втори състав), 2009, 2010 (Трети състав)
  • В Мача на звездите на НБА – 2006, 2009, 2010, 2011, 2015, 2016
  • MVP на Световното първенство – 2006
  • MVP на Евробаскет – 2009, 2015
  • Мистър Европа – 2004, 2009
  • Евроскар награда – 2008, 2009, 2010
  • Баскетболист на годината на ФИБА Европа – 2008, 2009
  • Европейски баскетболист на годината – 2009, 2010

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]