Пацифизъм
.svg)
Пацифизмът (от латински: pacificus – „творящ мир“, съставено от pax – „мир“, и facio – „правя“), или движение за мир, е антивоенно движение, чиито участници се борят за предотвратяване на войните главно чрез осъждането им.
Пацифистите осъждат всякакво военно действие, дори освободителните въстания и войни. Те вярват, че войната може да бъде предотвратена по пътя на дипломацията, убеждението и мирните изяви. Пацифизмът е движение на хора с различни политически убеждения.
Пацифистките разбирания съществуват още в старите времена. Такива реакции са описани още в комедия на Аристофан, в която 2 героини решават да принудят мъжете си да сключат мир, като ги отлъчат дотогава от семейното ложе.
Първите пацифистки организации възникват през втората половина на XIX век сред интелектуалците във Великобритания и САЩ. Особено голямо разпространение това движение има през 1880-те и 1890-те години. По онова време в тези движения се вливат и хора със социалистическа ориентация. Оттогава пацифизмът е възприеман от лидерите на комунистическите движения като антиимпериализъм и те се стремят да привлекат пацифистите за идеите на комунизма.
След Втората световна война, особено след разработването на ядрени оръжия за масово поразяване, пацифистките движения се разрастват и въвличат широки маси хора. Съвременната проява на пацифизма включва движението на хипитата в края на 1960-те и началото на 1970-те години. Пацифизмът в САЩ се свързва най-вече с протестни действия срещу войната във Виетнам – изгаряне на военните книги, отказ на мобилизираните младежи да отидат във военните поделения и т.н.
Най-новите пацифистки организации са близки до левите политически кръгове и най-често си сътрудничат с екологическите организации – зелените.
Символ на принадлежност към пацифизма е знакът, изработен от лорд Бъртран Артър Уилям Ръсел – британски аристократ, философ, есеист, логик и математик, Нобелов лауреат, през 1950 г. Ръсел инциира провеждането на Първата пъгуошка конференция с минифеста си, подписан и от Алберт Айнщайн. За първи път Ръсел използва знака на пацифизма през 1958 г. Той е комбинация от семафорните знаци за буквите „N“ и „D“, началните букви на Nuclear Disarmament (ядрено разоръжаване).
Съществен принос в световното пацифистко движение имат Лев Толстой, Махатма Ганди и Джон Ленън. „Бащата на ядрената физика“ Нилс Бор категорично отказва да участва в проект Манхатън по ядрената програма на САЩ.[1]
В изкуството голямо явление оказват антивоенни филми като американските „Коса“ от 1979 г. на режисьора Милош Форман (по едноименния Бродуейски мюзикъл) и „Апокалипсис сега“ (1979). Американската боксова легенда Мохамед Али отказва да служи във ВС на САЩ и да участва във Виетнамската „мръсна война“, изгубвайки световната боксова корона, парите след нея, приятелството на много видни личности в САЩ и дори за кратко свободата си.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Гоудсмит, С. Мисия „Алсос“, Издателство „Отечествен фронт“, 1963 г.
- ↑ Мохамед Али, „Биография“. Кato.koshachek.com. Посетен на 10 декември 2021 г.