Паша Христова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Паша Христова
Родена
Парашкева Христова Стефанова
16 юли 1946 г.(1946-07-16)
Починала
21 декември 1971 г. (на 25 г.)
Стил естрадна музика народна музика
Активни години 1965 – 1971
Музикален издател Балкантон
Свързани изпълнители Борис Гуджунов, Мария Нейкова, Мими Иванова, оркестър „София“

Паша Христова е българска поп певица от 60-те и 70-те години на XX век, известна с песните си „Една българска роза“, „Повей, ветре“, „Янтра“, „Остани“, „Бяла песен“, „Ах, този дивен свят“. Музикален продуцент на всички записи, направени от певицата е БНР

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Парашкева "Паша" Христова Стефанова е родена на 16 юли 1946 г. в София, но израства в кв. Княжево. Интересен факт е, че корените ѝ са от село Варана, община Левски, където живели баба ѝ и дядо ѝ̀. Родителите и се местят в София и там се ражда Паша. След завършване на гимназия, започва работа като чертожничка в „Балканкар“, София. Завършва Школата за естрадни певци и постъпва в Ансамбъла на строителни войски като солистка. Нейният първи успех е на Фестивала на забавната песен в Сочи, Русия, през 1967 г., където е удостоена със златен медал и първа награда.

През 1967 г. заедно с Борис Гуджунов пее като солистка в „Оркестър София“ – тогава един от най-популярните състави в българската музика. Двамата заедно пеят по концерти и гастроли в Русия, Чехия, Унгария, Сърбия, Германия. За своите пет творчески години записва около 60 песни за фонда на Радиото.

Печели международна слава и много награди от конкурси, между които награда на фестивала „Златният елен“ в Брашов, Румъния, първа награда за изпълнение заедно с Мария Нейкова и Мими ИвановаЯворова пролет“ (по музика на Светозар Русинов) на радиоконкурса „Пролет“. През 1970 г. се представя на фестивала "Златният Орфей” и получава голямата награда за песента „Повей, ветре“ (по музика на Йосиф Цанков) и първата награда за „Една българска роза“ (по музика на Димитър Вълчев). През 1971 година Паша Христова получава Голямата награда за изпълнители на Международния фестивал в Сопот, Полша, за песента си „Ах, този дивен свят“. Това е едно от най-големите международни признания за български поп певец.

На 21 декември 1971 г. загива при самолетна катастрофа на летище „София“. Причините за катастрофата и преките виновни, и до днес не са точно установени.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Търсенията на Паша Христова са многопосочни – балади, популярни песни, политически песни.

Гласът ѝ е специфичен – с огромен гласов диапазон и възможности за драматизъм до най-фините нюанси на нежното музициране.

Самолетна катастрофа от 21 декември 1971 година[редактиране | редактиране на кода]

Заедно с оркестър „София“, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, фолклорен ансамбъл „Аура“ и народната певица Янка Рупкина, Паша Христова трябва да замине за дните на българската култура в Алжир. Самолетът, с който пътуват, Ил-18, е току-що излязъл от ремонт на оборудването за контрол на хоризонталното положение на самолета – въжетата, с които се управляват елероните – подвижни части в краищата на крилете, с които се коригира хоризонталното положение на самолета. Ремонтът изглежда не е бил извършен съобразно техническите изисквания. Когато машината набира скорост за излитане и се отлепя от пистата, се появява силен страничен вятър, който я накланя на една страна. Проведеното разследване непосредствено след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните са били погрешно свързани. Вместо да коригира положението на самолета в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона на самолета заради обратното свързване на елероните. При удара на крилото в пистата, корпусът на самолета се пречупва на две, и целият самолет избухва в пламъци, като единият двигател се откъсва от корпуса. От 73-мата човека на борда, 28 загиват.[1] Спасяват се част от пътуващите само в задната част на самолета: Борис Гуджунов – е със счупени крайници, Янка Рупкина – с леки изгаряния. [2]

На 23 декември 1971 г. Паша Христова е изпратена от многобройни почитатели в Ритуалната зала на Централните софийски гробища. Погребана е в католическия парцел /23/.

Междувременно цялата новогодишна програма ( 1972) е заснета с активното участие на певицата – само няколко дни след трагедията цялата страна опечалено наблюдава жизнерадостното участие на Паша.

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Творческият потенциал на Паша Христова и песните ѝ не са забравени и днес. Посмъртно е удостоена със званието „заслужил артист“, а през 2000 г. песента ѝ „Една българска роза“ е обявена за песен на столетието.

През 1996 година, по повод 50 години от рождението на Паша Христова, БНТ заснема документалния филм „Спри, мое време“ с режисьор Нушка Григорова в памет на певицата и загиналите музиканти от оркестър „София“. През 2006 г. се навършват 60 години от рождението на Паша Христова. Появява се поредният биографичен филм – „Мистерията Паша“ на Емил Дилчев и оператора Валентин Николов, излъчен по Би Ти Ви. В края на същата година, 35 години след жестоката катастрофа, журналистите Миролюба Бенатова и Емил Дилчев стигат до засекретени документи по разследването на катастрофата и за първи път става ясно каква е официалната версия за инцидента на летище София през 1971 г. – неправилно свързване на въжетата на елероните. Подобни факти са споменати и в документалния филм на БНТ от 1991 година „Оцелелите. 20 години по-късно...“ За престъпната небрежност има обвинени пет лица от техническия екип на авиобазата. До съдебен процес обаче никога не се стига. Доста показателна е резолюцията на Главната прокуратура по онова време – да не се стига до дело. Причината – финансова. Самолетът е бил застрахован за близо 1 милион долара и при доказана вина на лицата застрахователната компания е щяла да си вземе сумата обратно от държавата. През 2009 година по повод 50 години Българска национална телевизия в специален юбилеен сайт обявява 50 любими песни от „Златният Орфей“. След гласуване „Една българска роза“ на Паша Христова печели най-много гласове и отново заема Първото място сред любимите на няколко поколения българи популярни песни. През 2006 година БНТ продуцира два филма по повод 60 години от рождението на Паша Христова: „Музикални следи“ с режисьор Моника Якимова и „Здравей, обичам те“ с автор и режисьор Олег Ковачев.

След смъртта ѝ[редактиране | редактиране на кода]

В първите дни на новата 1972 г. се появява песента „Птицата“ с подзаглавие „В памет на Паша Христова“. Автор на текста е Дамян Дамянов, композитор e Тончо Русев, изпълнител Лили Иванова.

За последен път тя разтваря крила .

За последен път синевата гребе.

Ах, сбогува се тя с тези свои поля,

с тези хълми край тях и със свойто небе!

Ти, земя, я роди във едно гнездо.

Ти, небе, я люля с песента.

И затуй днес със вас като с роден дом,

се прощава с тиха жал в полет тя.

И върти се светът, този тъй хубав свят!

И въртят се жита, слънце, облаци прах.

Те след малко ще спрат своя луд кръговрат.

Тя със мъртво сърце ще се върне при тях.

Но, земя, ти пази пак едно гнездо!

Ти, небе, я очаквай! Няма смърт!

Ще си дойде тя при вас като в роден дом -

песента ще я връща всеки път.


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Катастрофа на Ил-18В LZ-BES (англ.)
  2. http://www.ndt1.com/article.php/20080916192658773 Нова Добруджанска Трибуна – Певицата Паша Христова е загинала в самолетна катастрофа, която е атентат, твърди синът на първия пилот на нещастния полет