Певек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Певек
Певек
на чукчи:
Пээкин
— Град —
    Герб
View of Pevek from the south.jpg
Страна Флаг на Русия Русия
Федерален субект Чукотски автономен окръг
Район Чаунски район
Площ 60,32 km²
Население (2016) 4 743 души
78,6 души/km²
Кмет Лариса Бондаренко[1]
Основаване 1933
Град от 1967
Пощенски код 689400
Телефонен код +42737
МПС код 87
Часова зона UTC+12
Официален сайт http://www.pevek.ru/
Певек в Общомедия

Певе́к (на руски: Певек, на чукчи: Пээкин) е пристанищен град в Чукотски автономен окръг, Русия. Той е разположен на брега на Източносибирско море, в Чаунския залив, и е административен център на Чаунски район. Към 2016 г. има население от 4 743 души.[2]

Певек започва развитието си през 30-те години на 20 век като добивно селище и пристанище по Северния морски път. Днес той е най-северният град в Русия.[3]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

За произхода на името Певек има няколко теории. Според по-разпространената от тях, названието идва от чукотското пээкиней, което означава „подута планина“ или „тлъста планина“ – такава, в чието подножие е разположено селище.[4]

Според друга теория, Певек произхожда от пагыткенай, или „воняща планина“. Според местна легенда, тук се е състояла битка между чукчи и юкагири; те не са имали обичая да погребват мъртвите си, поради което в района дълго време се е носило зловонието на разлагащите се тела. Това е и причината чукчите да не се заселят тук, а само да водят елените си на паша през лятото.[5]

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1926 година районът е посетен от икономическа експедиция, целяща да проучи Чукотка. Ръководител на статистиката в експедицията е Тихон Семушкин, който описва землянка, обитавана от някой си Шкулев, колимчанин и ловец на животни за кожи. На мястото имало и яранга, в която живеела стара чукчанка.[6]

На 5 юли 1933 от Владивосток за Чукотка тръгва параходът „Лейтенант Шмидт“, а на борда му е Наум Филипович Пугачов, назначен от администрацията на Хабаровски край за секретар на Чаунския районен комитет на ВКП(б). Параходът пристига в Чаунския залив на 10 август и пуска котва. В далечината екипажът забелязва седем яранги на възвишението и една дървена постройка в подножието му. До ноември 1933 експедицията изгражда на мястото землянка, в която живеят Пугачов и семейството му, две едностайни къщи, в които се помещават районният изпълнителен комитет, профсъюз и библиотека, полагайки основите на града. Така в Чаунски район към 1933 има три къщи и землянка в Певек, десет къщи по река Чаун, една къща в Билингс и две къщи с полярна станция в Риркайпи, както и районна радиостанция. Само две години по-късно в Певек вече има болница, училище и клуб; в устието на Чаун е създаден интернат, а в мис Шмида и Билингс също са построени училища.[6]

Откритата през 1944 ТЕЦ „Чаунская“

По искане на Пугачов на 12 август 1936 в града пристига експедиция на Всесъюзния арктически институт Главсевморпут, която изучава района. До края на годината около Певек са открити и доказани калаени залежи от промишлено значение. Скоро след това започва работа по усвояването им и на 12 април 1941 са открити две големи добивни предприятия – рудниците Валкумей и Пиркакай (по-късно преименуван на Красноармейский).[6] За кратко време районът претърпява бурно развитие – на 20 май 1944 заработва ТЕЦ, същата година започват работа механическа работилница и строителна работилница, която по-късно прераства в завод за строителни материали.[6] Голяма част от труда за добивните предприятия на калай и уран в района идва чрез системата от трудови колонии и лагери Далстрой, предимно през Чаунлаг и Чаунчукотлаг. Остатъци от лагерите, през които са преминали неизвестен брой криминални и политически затворници, могат да се видят и днес в района на Певек.[5]

През есента на 1950 се правят геоложки проучвания в търсене на злато, а през 1959 е открито първото златодобивно предприятие в Чукотка. В Чаунски район е добит и първият за страната живак от рудника Пламенний.[6] В същата година населението на града достига 1500 души,[5] а паралелно с икономическото развитие в Певек театър със собствен колектив, през 1959 – народен университет, а през 1967 и кино.[6] Певек е провъзгласен за град на 6 април 1967.[7] През 1969 започва изграждането на 5-етажни блокове заради недостига на жилища, а през 1972 е разработен 25-годишен план за развитие на града. Певек е разделен на няколко микрорайона с население от три до пет хиляди души. Особено внимание се отделя на разположението на блоковете, което е с аеродинамични характеристики и цели отбиването на изключително силните арктически ветрове. Планът обаче не е завършен докрай.[6] След разпада на Съветския съюз населението на града се стопява наполовина.[5]

География и климат[редактиране | редактиране на кода]

Географските особености на района са били познати на руснаците още от средата на 18 век, когато Великата северна експедиция достига тези места. Експедициите на Джоузеф Билингс пък описват Чаунския залив и околностите му.[5] Заливът е споменат и в по-ранни сведения на Михаил Стадухин.

За Певек е характерен суровият тундров климат с дълги, много студени зими и кратки, прохладни лета. Най-ниската отчетена температура е -50° C, а най-високата е +29,2° C. Февруари е най-студеният месец, а най-топлият е юли.

Певек
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 8,9 5,6 5,8 7,6 16,1 27,0 29,2 25,7 20,3 8,1 8,7 8,9 29,2
Средни максимални температури (°C) −24,6 −24,8 −18,8 −12,1 0,5 8,4 11,4 10,2 4,5 −4,4 −14,6 −20,5 −7,1
Средни температури (°C) −26,9 −27,5 −22,2 −15,2 −1,8 5,4 8,7 8,2 3,0 −6 −16,7 −22,9 −9,5
Средни минимални температури (°C) −29,3 −30 −25,5 −18,7 −4,4 2,4 6,0 6,0 1,3 −7,7 −19 −25,3 −12
Абсолютни минимални температури (°C) −45 −50 −43,3 −40 −30 −9,1 −2,2 −4,6 −12,7 −29,3 −39 −41,1 −50
Средни месечни валежи (mm) 9 12 7 11 10 15 26 27 21 16 14 16 184
Източник: Pogoda.ru.net[8]

Характерно местно явление е периодичният южен вятър южака̀. Това е вятър от фьонов тип, който се спука от възвишенията над града към морето. Непосредствено преди появата му възвишенията са обвити в лека облачност, след което се извива внезапен вятър със снежни вихри и рязко спадане на атмосферното налягане. Явлението трае от няколко дни до две седмици, а скоростта на вятъра при порив достига до 80 метра в секунда (288 km/h). Всеки микрорайон разполага с една сграда-стена с аеродинамични особености, която предпазва останали части на микрорайона от поривите.[9]

Демография[редактиране | редактиране на кода]

Пети микрорайон на града

През 1989 година Певек достига връхната точка на демографското си развитие с население от 12 915 души.[10] До 2001 година населението рязко спада до 5100 души до 2011, когато започва неравномерно нарастване.[11] Към 1 януари 2014 се намира на 1063 място от 1100 руски града по население.[12]

През 2001 и 2002 година близкото селище Апапелгино, построено за персонала на местното летище, влиза в процес на ликвидация. С ликвидирането на Апапелгино в Певек се преместват 70 семейства от селището.[13][14]

Население по години
1959[15] 1970[16] 1979[17] 1989[10] 1996[11] 1998[11] 2000[11]
5 752 10 528 11 060 12 915 7 400 6 700 5 600
2002 2006[11] 2009 2011[11] 2012 2013 2014[18]
5 206 4 600 4 597 4 200 4 774 4 969 4 718
2015 2016[2]
4 721 4 743

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Пристанище Певек

Певек е важно пристанище по Северния морски път. То е източната база на Североизточното морско параходство и тук е базиран ледоразбивач,[19] а самото пристанище е собственост на руското Министерство на транспорта.[20] Управлението на пристанищната администрация на запад се простира до 125° и.д., в областта на река Лена, а отвъд тази точка мореплаването е под юрисдикцията на пристанищните власти в Диксон.[19] Пристанищните власти управляват маршрутите на корабите по Северния път и осигуряват на корабите информация за ледената покрива във водите под своя юрисдикция.[19] Арктическото морско параходство (със седалище в Тикси) също използва пристанището за превоз на въглища от Черски до Певек.[21] В наши дни стокооборотът е значително по-малък, отколкото в миналото.[22]

Градът няма значителен износ и въпреки добива на злато около Билибино и Ленинградски, обемът на изнасяните товари през пристанището е малък.[22] То се използва главно за внос на горива от Беринговски.[23] Въпреки продължаващия добив на калай в района, не се предвижда морският трафик да се увеличи, тъй като повечето мини са затворени поради нерентабилност.[22] Закриването на рудниците през 90-те години принуждава много местни жители да се преселят в други региони на Русия. Така се намаляват и нивата на внос, като с това падат и инвестициите в инфраструктурата на самото пристанище и Северният морски път става ненадежден.[24] Все пак към края на 90-те години се забелязва леко покачване на трафика.[25]

Макар и с по-малки темпове, добивът на калай, злато, живак и битуминозни въглища продължава. Почти всички рудници и добивни предприятия в Чаунски район са в околностите на Певек. Произвежданите количества минерали са достатъчни, за да поддържат преработвателните комплекси на града активни.[5] Продължава и производството на строителни материали. В града има и кислороден и ремонтен завод. Застъпено е и еленовъдството.[11] През 2013 година китайски работници монтират 40-тонен кран на пристанището, като целта е да се увеличи износът на каменни въглища към Китай.[3]

Освен пристанището, Певек има и най-добре развитата пътна инфраструктура в Чукотка с близо 150 километра асфалтиран път до околните селища и рудници.[5] Има и леден път до Билибино.[20] Градът се обслужва от летище Апапелгино, което има редовни полети до Магадан, Анадир, Билибино и Москва.[5]

Други[редактиране | редактиране на кода]

По течението на близката река Печтимел има древни скални рисунки.[11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всероссийское информационное агентство «Местное самоуправление»
  2. а б ((ru)) Численность населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2016 года
  3. а б Кран установлен в чукотском Певеке для отгрузки якутского угля в Китай. // РИА Новости, 22 май 2013. Посетен на 15 април 2015.
  4. Топонимический словарь северо-востока СССР. Магадан, Магаданское книжное издательство, 1989. ISBN 5-7581-0044-7. с. 302.
  5. а б в г д е ж з Futé, стр.108ff
  6. а б в г д е ж У лукоморья город есть…. // pevek.ru. Посетен на 15 април 2015.
  7. Указ от 6 април 1967
  8. Pogoda.ru.net. // Посетен на May 5, 2012.
  9. Л. З. Прох Словарь ветров, Ленинград: Гидрометеоиздат. 1983. Посетено на 15 април 2015.
  10. а б Всесоюзная перепись населения 1989 г.. // demoscop.ru. Посетен на 15 април 2015.
  11. а б в г д е ж з Певек. // mojgorod.ru. Посетен на 15 април 2015.
  12. Численность населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2014 года. // Архив на оригинала от 2014-08-02. Посетен на 2014-08-02.
  13. Regions.ru. Жители посёлка Апапельгино отказались покинуть свои неотапливаемые дома, посетен на 15 април 2015.
  14. Regions.ru. Жители посёлка Апапельгино покидают свои дома, посетен на 15 април 2015
  15. ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1959 года.
  16. ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1970 года.
  17. ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1979 года.
  18. ((ru)) Териториален клон за Чукотски автономен окръг на Федералната статистическа служба. Численность постоянного населения Чукотского автономного округа по муниципальным образованиям на 1 января 2014 года
  19. а б в Ragner, стр. 4
  20. а б Ragner, стр. 86
  21. Ragner, стр. 67
  22. а б в Ragner, стр. 38
  23. Ragner, стр. 13
  24. Polar Record 36. L. W. Brigham. The Northern Sea Route, 1998, стр. 19–24
  25. INSROP Working Paper No. 135. A. Granberg, G. Kobylkovsky, and V. Plaksin. Cargo-Forming Potential of Sakha (Yakutia), Chukotka Autonomous District and Other Far-Eastern Regions for the Northern Sea Route.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Ragner, C.L. Northern Sea Route Cargo Flows and Infrastructure—Present State and Future Potential. The Fridjof Nansen Institute, 2000.
  • Auzias, Dominique. Brochet, Pierre-Christian. Strogoff, Michel. Chukotka. Petit Futé, 2006.
  • О преобразовании рабочего посёлка Певек Чаунского района Чукотского национального округа Магаданской области в город районного подчинения, Указ 6 апреля 1967 г. Президиум Верховного Совета РСФСР.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]