Певец (село)
Тази статия е за българското село. За музикален изпълнител вижте Певец.
| Певец | |
|---|---|
 | |
  Певец  Певец | |
| Общи данни | |
| Население | 132 души[1] (15 септември 2022 г.) 11,2 души/km² |
| Землище | 11,864 km² |
| Надм. височина | 192 m |
| Пощ. код | 7771 |
| Тел. код | 06063 |
| МПС код | Т |
| ЕКАТТЕ | 55662 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Търговище |
| Община – кмет | Търговище Дарин Димитров (ГЕРБ) |
Певец е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище.
Селото е познато сред турските изселници с названието Aşık Ova (Ашъкова; в превод от турски „Долината на фолклорните певци“)
География[редактиране | редактиране на кода]
Певец е село в Североизточна България, намира се между Търговище и Велики Преслав, на около 10 километра от двата града, край река Иреклик.
Много добри почвено-климатични условия за развитие на лозарство. В землището на селото се отглеждат фуражни култури, царевица и пшеница. Все още има площи, които не се обработват.
История[редактиране | редактиране на кода]
Налице са археологически данни за селище, населявано през неолита, халколита и прехода към бронзовата епоха, разположено върху платото на 1,5 км западно от селото, на левия бряг на реката. Установени са 2 жилищни хоризонта.[2]
В землището на съседното село Кралево (3 км отстояние от Певец) през 1979 г. е намерено тракийско златно съкровище – Кралевско съкровище, датирано между IV-III век пр.н.е.
Днес за коренното население на селото се смята, че е от така наречените ерлии или хърцои, тъй като използват някои специфични думи със славянски произход. Името „хърцои“ е свързвано предимно с името на старобългарското божество Хърс. Друга теория за понятието се свързва с факта, че са коренното население от полето – „Кърски сой“. В хрониките пише, че хърцоите са преки потомци на родовете последвали големия син на цар Владимир–Расате (Хръсате). Освен хърцои, етнографската група е наричана и ерлии, което означава „местни“ (от турски: yer – място).
Според устните предания през османския период в селото се заселват турски семейства, които много тормозели местните жители. Затова местните хърцои станали недоверчиви към външни хора и новодошлите преселници в селото наричали „гелмета“ (от турски: gelme – „идва“). Характерно за певечани е и тяхната пестеливост, стигаща понякога и до скъперничество.
Църквата в село Певец[редактиране | редактиране на кода]
 | Този раздел се нуждае от подобрение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
СПОМЕНИ НА ИВАН ГАНЕВ ЙОРДАНОВ Роден на 15.03.1922 г.-2012 г. с. Певец общ. Търговище
На 20.03.2008 г. по повод 150-годишнината от изграждането на църковния храм в село Певец Син на Ганьо Йорданов Тенев дългогодишен Питроп на църковния храм в с. Певец. Внук на Коджа Теньо – кмет на с. Певец през Турско. Един от първенците на селото. Патронът на храма е св. Георги Победоносец и патронният празник е на деня на покровителя – Гергьовден. През 1858 г. – била издигната внушителна за времето си здрава каменна сграда – църквата. История на с. Ашикьой (дн. Певец) – селото през Турско се е намирало в местността Коджа Тарлъ, което се е преместило след „Холерата“. Със събрани помощи от селото и околността трима души един, от които е Коджа Теньо (кмет) и още двама първенци единият е Васил Генчев (или Генчо Василев) отиват при русенския ваалия за документ (тескере) за разрешение да построят църквата. Разрешението е дадено и те започват градежа. Правят я на мястото на бившето училище (до читалището). Имало е останки от джамия. При градежа е имало спор за мястото между селяните и за това – денем се строяла от българи, а нощем турци я събаряли. Отиват втори път първенците и им разрешават да я построят в българската махала, където е на по-ниско място от турската. Тогава вече започва строежа с пълна сила. Строят я Майстори от Габровско с дялан камък от Кралевския Балкан. В градежа участват и турци и българи. Камбанарията е строена около 1900 г. От дарение на заможен певенчанин, който е платил и камбаната (дотогава е било клепало). По спомен Питропи са били: Гиньо Йорданов Георги Енчев Иван Танев Йорданов е бил счетоводител към общината и си спомня по повод преброяване през 1943 г., че с. Певец има 995 жители (от старци до деца), а 2009 г. – 130 по регистър.
През 2009 г. археолози започнаха проучване на църквата, според тях тя крие цяла съкровищница от оригиналните надписи на колоните и бронзовата църковна утвар, укрита в дълбок тайник.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]
|  |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 151 | 100.00 |
| Българи | 106 | 70.19 |
| Турци | 0 | 0.00 |
| Цигани | 0 | 0.00 |
| Други | 0 | 0.00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0.00 |
| Неотговорили | 45 | 29.80 |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Светлана Венелинова, Развитие на селищната система през праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия
- ↑ „Справка за населението на село Певец, община Търговище, област Търговище, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 2 декември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Targovishte Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 2 декември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 декември 2018. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||
