Певки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анимация с промените в делтата на р. Дунав от началото на н.е. до наши дни
Карта на Себастиан Мюнстер от 15-ти век: о-в Певки е отбелязан в средата на делтата на Дунав
О-в Певки (Певце) на карта на Александър Велтман от 1827 г.

Певке (на гръцки: Πεύκη; на латински: Peuce; на румънски: Insula Peuce), известен още като Певка, Певки или Пюки, е изчезнал през Средновековието остров, който се е намирал в делтата на Дунав или в най-северната част на Малка Скития.

Наименованието му е произлязло от гръцкото име Πεύκη, което означава „бор“. Името е свързано с гъстите гори, с които е бил обрасъл острова. Певки е познат на античните и ранносредновековни автори. Аполоний Родоски (III в. пр. н. е.) съобщава, че р. Дунав обгражда един триъгълен остров на име Певка. Псевдо-Скимнос (II в.пр.н.е.) говори за 5 устия на Дунава и за о-в Певки, голям колкото о-в Родос. Плиний Стари (I в.) говори вече за шест ръкава на Дунава, от които първият обгръщал о-в Певка. Клавдий Птолемей (II в.), определяйки географската дължина и ширина на о-в Певки, сочи, че той се намира до свещеното устие на Дунава. Амиан Марцелин (IV в.) пък говори за седем устия на Дунава, от които първото било Певка.[1] В арменската география „АшхарацуйцАнания Ширакаци (VII в.) споменава, че Дунав има шест разклонения на устието си и оформя остров Пюки, на който живее Аспарух.

Певки днес не съществува, поради пресъхване на най-южния ръкав от делтата на Дунава. Той е бил със стръмни и пресечени брегове, най-голям и най-южен от островите в делтата. Хипотетичното местанохождение на острова и до днес е предмет на научни спорове и предположения. Някои автори допускат, че античният Певки е обхващал целия район от днешната делта до канала Дунав-Черно море, но това е малко вероятно, тъй като големината му би надхвърлила значително тази на о-в Родос.[2] Според друга хипотеза островът е бил разположен по-северно и е заемал Бабадагското плато между днешното устие и изчезнал ръкав на Дунава, започващ западно от гр. Исакча и вливащ се в лиманите Головица и Змейка.[3] Някои автори допускат, че топонимът Πεύκη се е запазил в названието на остров Пъкуюл луй Соаре, като средновековното селището там се е наричало Пекуй или Пакуй.[4]

Този остров е районът където се е състояла битката при Онгъла (680) между хан Аспарух и император Константин IV Погонат.[5] Девет века по-рано, през пролетта на 335 г. пр.н.е. там се е провалил и самият Александър Велики, който не успял да надделее над трибалите, водени от Сирм по време на Балканския му поход.[6] Певке е и родното място на Аларих I, крал на вестготите, превзел по-късно Рим.[7] Част от бастарните, която се заселва на острова през 2-ри век от н. е., получава името певкини. Според гръцката митология на острова е живяла речна нимфа със същото име.[8] На митичния остров спират и аргонавтите при своето черноморско пътешествие.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]