Певки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анимация с промените в делтата на р. Дунав от началото на н.е. до наши дни
Карта на Себастиан Мюнстер от 15-ти век: о-в Певки е отбелязан в средата на делтата на Дунав
О-в Певки (Певце) на карта на Александър Велтман от 1827 г.

Певке (на гръцки: Πεύκη; на латински Peuce; на румънски: Insula Peuce), известен още като Певка, Певки или Пюки, е изчезнал през Средновековието остров, който се е намирал в делтата на Дунав или в най-северната част на Малка Скития.

Наименованието му е произлязло от гръцкото име Πεύκη, което означава „бор“. Името е свързано с гъстите гори, с които е бил обрасъл острова. Певки е познат на античните и ранносредновековни автори. Аполоний Родоски (III в. пр. н. е.) съобщава, че р. Дунав обгражда един триъгълен остров на име Певка. Псевдо-Скимнос (II в.пр.н.е.) говори за 5 устия на Дунава и за о-в Певки, голям колкото о-в Родос. Плиний Стари (I в.) говори вече за шест ръкава на Дунава, от които първият обгръщал о-в Певка. Клавдий Птолемей (II в.), определяйки географската дължина и ширина на о-в Певки, сочи, че той се намира до свещеното устие на Дунава. Амиан Марцелин (IV в.) пък говори за седем устия на Дунава, от които първото било Певка.[1] В арменската география „АшхарацуйцАнания Ширакаци (VII в.) споменава, че Дунав има шест разклонения на устието си и оформя остров Пюки, на който живее Аспарух.

Певки днес не съществува, поради пресъхване на най-южния ръкав от делтата на Дунава. Той е бил със стръмни и пресечени брегове, най-голям и най-южен от островите в делтата. Хипотетичното местанохождение на острова и до днес е предмет на научни спорове и предположения. Някои автори допускат, че античният Певки е обхващал целия район от днешната делта до канала Дунав-Черно море, но това е малко вероятно, тъй като големината му би надхвърлила значително тази на о-в Родос.[2] Според друга хипотеза островът е бил разположен по-северно и е заемал Бабадагското плато между днешното устие и изчезнал ръкав на Дунава, започващ западно от гр. Исакча и вливащ се в лиманите Головица и Змейка.[3] Някои автори допускат, че топонимът Πεύκη се е запазил в названието на остров Пъкуюл луй Соаре, като средновековното селището там се е наричало Пекуй или Пакуй.[4]

Този остров е районът където се е състояла битката при Онгъла (680) между хан Аспарух и император Константин IV Погонат.[5] Девет века по-рано, през пролетта на 335 г. пр.н.е. там се е провалил и самият Александър Велики, който не успял да надделее над трибалите, водени от Сирм по време на Балканския му поход.[6] Певке е и родното място на Аларих I, крал на вестготите, превзел по-късно Рим.[7] Част от бастарните, която се заселва на острова през 2-ри век от н. е., получава името певкини. Според гръцката митология на острова е живяла речна нимфа със същото име.[8] На митичния остров спират и аргонавтите при своето черноморско пътешествие.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петър Петров, Образуване на българската държава, стр. 152., на сайта promacedonia.org.
  2. Долината на р. Дунав между Джердап и Черно море през последните триста хиляди години. Проф. д.г.н. Георги Балтаков.
  3. Научна експедиция в Добруджа, 1917 г. Доклади на университетски и други учени, Дял втори.(Издание на Съюза на българските учени, писатели и художници. София, 1918.) стр. 200.
  4. Живко Войников, Етимология на топоними от прабългарски произход – вж. № 28. на сайта protobulgarians.com.
  5. Васил Н. Златарски, История на Първото българско Царство. стр. 496 – 502 на сайта promacedonia.org.
  6. Квинт Курций Руф, История на Александър Велики Македонски, Книга втора, стр. 16; на сайта promacedonia.org.
  7. Die Goten: von den Anfängen bis zur Mitte des sechsten Jahrhunderts : Entwurf einer historischen Ethnographie, Reihe „Frühe Völker“, Herwig Wolfram, C.H.Beck, 1990, ISBN 3406337333, s. 150. ((de))
  8. Naiad nymph of Peuce in Scythia на сайта Theoi Project of Greek mythology. ((en))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]