Направо към съдържанието

Педро Салинас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Педро Салинас
Pedro Salinas
Роден27 ноември 1891 г.
Починал4 декември 1951 г. (60 г.)
Професияпоет, драматург, писател, преводач
Националност Испания
Активен период1911 – 1951
Жанрдрама, лирика, есе, документалистика
ТечениеПоколение '27


Повлиял на
  • Луис Чернуда
СъпругаМаргарита Ботела (1915 – 1951)
Деца2
Педро Салинас в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Педро Салинас (на испански: Pedro Salinas) е испански университетски преподавател, литературен критик, драматург, преводач, писател и поет, автор на произведения в жанра лирика, драма и документалистика. Част е от литературната група писатели и поети Поколение '27.[1][2][3][4][5]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Педро Салинас и Серано е роден на 27 ноември 1891 г. в Мадрид, Испания, в семейството на Педро Салинас Елмос, търговец, и Соледад Серано.[1] Баща му умира когато е шестгодишен.[4] Учи в Испано-френския колеж и в института „Сан Исидро“ в Мадрид. После на 19-годишна възраст започва да учи право в Мадридския университет[4], но след две години продължава да следва философия и литература. Там през 1917 г. получава докторска степен с дисертация върху илюстрациите на Дон Кихот.[1][5]

Първите му стихотворения са публикувани през 1911 г. от Рамон Гомес де ла Серна в списание „Прометео“.[1][2] През 1913 г. е назначен за секретар на литературната секция на частния институт Атенео де Мадрид, където заедно с Енрике Диес-Канедо и Фернандо Фортун се заемат с мисията за „освобождаване на испанския стих от игото на метриката“. През 1914 г. става преподавател по испански език в Сорбоната.[2] През лятото на 1915 г. се жени за Маргарита Ботела в Алжир, с която се установяват в Париж и имат две деца – Соледад и Хайме.[1] Запознава се с творчеството на Пруст, чиито първи три тома от сагата „По следите на изгубеното време“ по-късно превежда в сътрудничество с поета Хосе Мария Кирога Пла. Преводите му допринасят за познаването на френския писател в испаноезичния свят.[5]

През 1917 г. семейството се завръща в Испания и година по-късно той получава професорско място в университета на Севиля.[2] Живеят в Севиля до 1929 г.[3] В периода 1922 – 1923 г. преподава като асистент в Кеймбриджкия университет.[1] След завръщането си публикува първата си стихосбирка, „Предзнаменования“.[3] През 1930 г. става преподавател на мястото на Хорхе Гилен в университета на Мурсия.[1] През същата година започва да преподава и в Централното училище за езици в Мадрид[4], където по-късно, през 1932 г., основава списанието „Литературен указател“ (Índice Literario) с цел да информира испанистите за новата испанска литература.[3] В периода 1928 – 1936 г. се включва в дейностите и целите на проекта за безплатно образование чрез Центъра за исторически изследвания.[1]

През 1936 г. избухва опит за преврат, докато той е на Международния летен университет в Сантандер.[3] Превратът дава началото на Гражданската война в Испания, заради която той се премества във Франция, откъдето отива в изгнание в САЩ.[1] Там е гост-професор в Уелсли Колидж, по-късно работи за Балтиморския университет „Джонс Хопкинс“ и през лятото на 1943 г. се прехвърля в университета на Пуерто Рико.[2] През 1946 г. се завръща в Балтимор.[1][3]

Поетичното му творчество има три етапа. Началният етап в него (1923 – 1932) е белязан от влиянието на чистата поезия на Хуан Рамон Хименес и футуристичния авангард. Етапът на пълнотата в творчеството му (1933 – 1939) се състои от любовната трилогия стихосбирки: „Гласът, дължащ се на теб“ (1933), която представя историята на една любовна страст, от нейното зараждане до нейния разрив; „Любовна причина“ (1936), която представя историята на любовната страст, от нейното зараждане до нейния разрив; и „Дълго съжаление“ (1939), в която развива линията на предишните две произведения. Тази му поетична поредица е породена от аферата му с американска студентка Катрин Уитмор започнала през 1932 г. по време на летния университет в Сантандер.[5] Етапът му на изгнание (1940 – 1951) включва поемата „Съзерцаваното“ (1946), като диалог с морето на Сан Хуан, Пуерто Рико; стихосбирката „Всичко е ясно и други стихове“ (1949), в която отразява темата за сътворението чрез думи, и др.[4][5]

Освен поезия пише много пиеси с поетичен оттенък. Автор е на няколко книги с проза – романите „Вечерня на радостта“ (1926) и „Невероятната бомба“ (1950) за ужасите на атомната бомба; и сборника „Безупречното голо тяло и други разкази“ (1951).[4] Пише и есета за живота и творчеството на поетите Хорхе Манрике и Рубен Дарио.[2]

Педро Салинас умира на 4 декември 1951 г. в Бостън, САЩ.[1] Погребан е според завещанието му в Сан Хуан, Пуерто Рико.[4]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Presagios (1923)[1][2][5]
  • Seguro azar (1929)
  • Fábula y signo (1931)
  • La voz a ti debida (1933)
  • Razón de amor (1936)
  • Error de cálculo (1938)
  • Lost Angel and Other Poems (1938)
  • Poesía junta (1942)
  • El contemplado (1946) – поема
  • Todo más claro y otros poemas (1949)
  • Poesías completas (1955) – посмъртно
на български език
  • Стихове в сборника „Испанска поезия“, изд.: „Народна култура“, София (1980), прев. Александър Муратов и Атанас Далчев
  • Неотдавнашно да (стихотворение), сп. „Везни“ (2000), прев. Румен Стоянов
  • Съзерцаването (стихотворение), алм. „Панорама“ бр.11 (2009), прев. Нева Мичева
  • Стихове в „Литературен клуб“, прев. Рада Панчовска
  • Стихове в „Литературен свят“ (2013, 2014, 2015, 2017, 2021), прев. Диана Павлова, Петър Велчев, Красимира Василева, Виолета Бончева, Атанас Далчев

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Víspera del gozo (1926) – роман[1]
  • La bomba increíble (1950) – роман
  • El desnudo impecable y otras narraciones (1951) – разкази

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • El director (1936)
  • El parecido (1942 – 1943)
  • Ella y sus fuentes (1943)
  • La bella durmiente (1943)
  • La isla del tesoro (1954)
  • La cabeza de la medusa (1945)
  • Sobre seguro (1945)
  • Caín o Una gloria científica (1945)
  • Judit y el tirano (1945)
  • La estratosfera. Vinos y cervezas (1945)
  • La fuente del arcángel (1946)
  • Los santos (1946)
  • El precio (1947)
  • El chantajista (1948)

Есета[редактиране | редактиране на кода]

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Versión modernizada del Cantar de Mio Cid (1926)
  • Víspera del gozo (1926)
  • La bomba increíble (1950)
  • El desnudo impecable y otras narraciones (1951)

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Капризите на Марияна (1920), от Алфред дьо Мюсе
  • На път към Суан (1920), от Марсел Пруст
  • Запленен от момичета в цвят (1922), от Марсел Пруст
  • Обществото на Германт (1931), от Марсел Пруст

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pedro Salinas в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​