Педубаст I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Педубаст I (Usermaatre Setepenamun Padibastet) е фараон от либийската Двадесет и трета династия на Древен Египет, управлявал в Горен Египет през Трети преходен период на Древен Египет. Среща се също като Петубастис или Педибастет – в превод дарен от Бастет[1], богинята-котка, почитана в Бубастис.

Педубаст I е съперник на Такелот II и синът му Осоркон III за контрола над Тива и Горен Египет. Между двете династични фракции се водила продължителна междуособна борба. Управлението на Педубаст I се отнася към ок. 829 – 804 г. пр.н.е. или 818 – 793 г. пр.н.е.

Торс от бронзова статуя на Педубаст I (Музей Калуст Гулбенкян, Лисабон)

Манетон отбелязва Педубаст (Petubatês, Petubastis) като първи владетел на 23-та династия[2], но мнозинството съвременни египтолози приемат Такелот II за фактическия основател на линията[3]. Според различни преписи на Манетон, Педубаст е управлявал 40 или 25 години[2], като второто се смята от учените за по-вероятно. Педубаст I е засвидетелстван като фараон в Тива, западния оазис Дахла и други места в Горен и Среден Египет.

Произходът на Педубаст I не е известен, но се допуска негова предполагаема роднинска връзка с либийската 22-ра династия. Макар че липсват достатъчно сигурни доказателства, е възможно бащата на Педубаст I да е бил Харсиесе (A), синът на Шешонк II, обявил се за независим владетел в Горен Египет по времето на Такелот I[4].

Педубаст I вдига бунт и обявява своята независимост в Тива през 11-та година от възкачването на Такелот II (съответно 8-ма година на Шешонк III в Долен Египет), както е отбелязано в Хрониката на принц Осоркон. Педубаст е съюзник с тиванския върховен жрец Харсиесе (B) против Такелот II. Още в същата година синът на Такелот II – принц Осоркон (B), прогонва от Тива Педубаст и Харсиесе и наказва техните привърженици. Осоркон става върховен жрец на Амон в Тива под върховенството на баща му, но през 15-та година на Такелот II, Педубаст I и Харсиесе (B) възвръщат контрола там, съдейки по надписите на нилометъра в Карнак, където фигурират 5-та, 7-ма и 8-ма година на Педубаст[5][6].

Педубаст I е признат за законен владетел от Шешонк III, фараонът в Долен Египет. Причините за това са неизвестни, навярно е бил сключен негласен съюз, макар Шешонк III официално не подкрепя и не воюва с нито една от страните в конфликта. През 24-та и 25-та година на Такелот II, неговият син Осоркон отново е засвидетелстван като върховен жрец в Тива вместо Харсиесе. Последната известна година на Такелот II е 25-та, на която съответства 22-ра на Шешонк III и 15-та година на Педубаст I, през която той признава равенството на друг претендент за фараон в Тива – Иупут I, неизвестно дали родственик на Педубаст I, или наследник на Такелот II. Иупут I фигурира като съвместен владетел в Тива през неговата 2-ра година, заедно с 16-та година на Педубаст I[6]. Вероятно тогава е било сключено временно примирие между воюващите фракции[5].

Принц Осоркон още веднъж губи властта в Тива през 18-та година на Педубаст I, който фигурира като фараон заедно с Харсиесе (B) като върховен жрец на Амон. Това продължава до 21-ва година на Педубаст I, когато Осоркон отново е върховен жрец, но само за около две години. Педубаст отново владее Тива през неговата 23-та и последна известна година, заедно с Такелот E като нов върховен жрец[5][6]. Наследник на Педубаст е Шешонк VI[7].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ronald J. Leprohon: The Great Name: Ancient Egyptian Royal Titulary, Society of Biblical Literature (Atlanta 2013), p. 153
  2. а б Manetho, Aegyptiaca (Book III), LacusCurtius
  3. David Aston: Takeloth II – A King of the „Theban Twenty-Third Dynasty?“, Journal of Egyptian Archaeology 75 (1989), p.150
  4. Aidan Dodson & Dyan Hilton: The Complete Royal Families of Ancient Egypt, Thames & Hudson (2004), p. 215, 223, 226
  5. а б в Karl Jansen-Winkeln: The Chronology of the Third Intermediate Period: Dyns 22 – 24., In: Ancient Egyptian Chronology (Handbook of Oriental studies: Section One, The Near and Middle East; Volume 83). Brill, Leiden/Boston 2006, pp. 248 – 252
  6. а б в Robert Kriech Ritner: The Libyan Anarchy: Inscriptions from Egypt's Third Intermediate Period, Society of Biblical Literature (2009), p. 37 – 38
  7. Mushett Cole, Edward James (2017): Decline in ancient Egypt? A reassessment of the late new kingdom and third intermediate period, p. 86 – 88 (Ph.D. thesis, University of Birmingham)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]