Пейо Бербенлиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пейо Бербенлиев
Роден
Починал
Националност Флаг на България България
Активен период 1950-
Учител проф. арх. Станчо Белковски
Направление Опазване на архитектурното наследство
Награди орден „Кирил и Методий“ I степен през 1970 г., орден „9 септември 1944“ II степен през 1974 г.

Пейо Николов Бербенлиев е български архитект и професор по история на архитектурата.

Биография[1][редактиране | редактиране на кода]

Проф. арх. Пейо Бербенлиев е роден на 23 август 1923 г. в сeло Богданово, Бургаска област. През 1950 г. завършва архитектура в Държавната политехника при проф. арх. Станчо Белковски. През 1963 г. постъпва във ВИСИ (сега УАСГ) като доцент по история на архитектурата, а през 1978 г. получава научната степен професор.

Проф. арх. Бербенлиев е първият председател на Българския национален комитет на ИКОМОС и е сред основателите на международната организация във Варшава през 1965 г. Участник е в приемането на Венецианската харта.

От 1967 до 1984 г. е ръководител на катедра „История и теория на архитектурата“.[2] Като ръководител на катедрата, проф. арх. Бербенлиев поставя основите на ново направление в архитектурното образование – Опазване на архитектурното наследство.

През периода 1963-1973 г. е директор на Института за паметници на културата, а от 1973 г. е заместник-председател на Комитета за изкуство и култура.

За приноса си към българската култура проф. арх. Пейо Бербенлиев е награден с ордените „Кирил и Методий“ I степен през 1970 г. и „9 септември 1944“ II степен през 1974 г.

През 1974 г. проф. арх. Бербенлиев е удостоен със званието „Почетен гражданин на град Несебър“. Почива на 28 май 1999 година в София.

През 2005 г., по инициатива на проф. д.т.н. инж. Веселин Венков, е учредена стипендия „Проф. арх. Пейо Бербенлиев”, която се връчва всяка година на някой от редовните дипломанти в катедра „История и теория на архитектурата”.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Църквата „Света Богородица“ в гр. Пазарджик (1962)
  • Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 декември 2015.
  • Паметници на културата – израз на творческия дух на народа (1965)
  • Начини на пропорциониране и трасиране на култови сгради от българското възраждане (1967)
  • Архитектурното наследство по българските земи (1987)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия — България. Том 1 - „А-В“. София, Българска академия на науките, 1978. с. 262.
  2. Алманах. Първите студенти и преподаватели по архитектура - 1943. София, Висш институт по архитектура и строителство, Архитектурен факултет, 1993. М. Класанов и колектив

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]