Пейо Гарвалов
| Пейо Гарвалов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1876 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Пейо Гарвалов в Общомедия | |
Пейо (Пею) Радев Гарвалов е български революционер, драмски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Пейо Гарвалов е роден през 1876 година в Чирпан, тогава в Османската империя.[2] Произхожда от бедно семейство, но след като завършва средното си образование в Чирпан се записва студент в Загреб, където завършва фармация и получава магистърска степен. Работи като аптекар в София и Лъджене, докато неговият приятел поетът и революционер Пейо Яворов не го привлича към ВМОРО. В началото на 1906 година Гарвалов става четник при драмския войвода Михаил Даев. На 6 юли 1906 година ВМОРО извършва три успоредни нападения - над гръцките центрове в Драма, Плевня и Горенци. Гарвалов, заедно с Димитър Каракузов и Димо Попигнатов (Попигнов) нападат с бомби казиното в Драма, основен пункт на гръцката пропаганда в района. В завързалите се сражения по улиците на града двамата съратници на Гарвалов са убити, загиват 11 гърци, между които и главата на градския гръцки комитет, а Гарвалов успешно се прибира при четата си.[3][4]
В началото на 1907 година е избран за член на Серския окръжен революционен комитет и е назначен за войвода в Драмско. На 6 април същата година в село Баница заедно с другаря си Кирил Филев[5] се самоубиват след като привършват мунициите в сражение с турски аскер.
В Чирпан има училище на името на Пейо Гарвалов.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. III (от фонд № 87 до фонд № 177). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, Наука и изкуство, 1970. с. 92.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 85.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 231-232.
- ↑ Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 192-194.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 112.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 29.
