Пекуотска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пекуотска война
Индиански войни
Гравюра от 19 век, изобразаяваща сблъсъци по време на Пекуотската война.
Гравюра от 19 век, изобразаяваща сблъсъци по време на Пекуотската война.
Информация
Период юли 1636 – септември 1638
Място Нова Англия
Резултат Победа за англичаните
Страни в конфликта
Пекуот Английска колониална империя
Нарагансет
Мохеган
Пекуотска война в Общомедия

Пекуотската война (на английски: Pequot War) е първият голям въоръжен конфликт между индианците и английските заселници в Нова Англия. В резултат на тази война двете доминиращи племена в региона, пекуот и нарагансет са почти унищожени и английските селища бързо се разпростират в Нова Англия.[1][2]

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1630-те англичаните и холандците се борят за контрол върху търговията с кожи в долината на река Кънектикът. Пекуотите от своя страна претендират за района като своя изконна родина и държат монопола в търговията с кожи. Търговците от Бостън достигат река Кънектикът през 1633 г. и основават търговски пост в Уиндзор като по този начин улавят всички кожи пътуващи надолу по реката към холандците. В отговор холандците закупуват от пекуот земя, която обаче принадлежи на матабесиките и построяват укрепление. Конкуренцията между двете европейски сили се отразява и на местните народи. Подчинените на пекуот племена като ниантик и матабесиките приветстват англичаните като освободители, а ниските цени на английските стоки разединява племената. Възползвайки се от момента нарагансетите атакуват пекуотите през 1635 г. и си възвръщат заграбени по-рано земи в западен Роуд Айланд. Първите английски заселници пристигат в Хартфорд през 1636 г. Докато мохеганите и матабесиките приветстват новодошлите англичани, пекуотите влизат в множество схватки с тях, които едва не довеждат до открита война.[1][2]

Причини за войната[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на същата година войни на западните ниантик пленяват лодката на един търговец от Бостън и убиват един от екипажа близо до Блок Айланд. Властите в Бостън преписват стореното на пекуотите и без да се консултират с властите в Кънектикът изпращат наказателна експедиция от 90 мъже до Блок Айлънд със заповед да убият всеки мъж и да пленят жените и децата, които са ценни като роби. Предупредени навреме, ниантиките на Блок Айлънд успяват да се измъкнат оставяйки 14 убити. Англичаните унищожават селото и посевите на индианците и продължават пътя си към форт Сейбрук с надеждата да съберат още мъже за похода до селата на пекуотите, където да поискат обезщетение за убийството на търговеца. Пристигането на мъжете от Масачузетс в Сейбрук води до притеснение сред хората в Кънектикът, които не са чули нищо за убийството на търговеца. Пекуотите също са изненадани от пристигането на белите, но успяват навреме да избягат. След изгарянето на поредното село и нивите с посеви, белите се връщат в Бостън доволни, че са дали добър урок на диваците. За отмъщение за изгарянето на селата и посевите им, пекуотите и западните ниантики обсаждат Сейбрук и организират серия от нападения над отдалечени бели селища като същевременно приканват мохеганите и нарагансет да се присъединят към тях. Когато до пуританите в Бостън достига новината, че пекуотите организират съюз с други племена, за да изгонят англичаните, Съвета на колонията Масачузетс Бей моли Роджър Уилямс, основателя на плантацията Провидънс (бъдещия Роуд Айланд), който се ползва с голямо уважение и има изключително влияние сред нарагансетите, да държи нарагансет настрана от този съюз. Роджърс успява не само да спечели нарагансетите на страната на пуританите, но и мохеганите.[1][2]

Ход на военните действия[редактиране | редактиране на кода]

През 1637 г. пекуотите предприемат серия от нападения над английските селища. Войната ескалира и достига връхната си точка с изгарянето на селото крепост Мистик на пекуотите. През май 1637 г. съдът в Хартфорд обявява война на племето. Смесена експедиция от 90 заселници и 70 мохегани е събрана, за да атакуват основното село на пекуот – Мистик. Когато експедицията достига селото, войните пекуот са подготвени и ги очакват. Виждайки, че не ще се справят, англичаните обръщат и продължават на изток към Роуд Айлънд, където към тях се присъединяват 200 войни нарагансет. Попълнили силите си въоръжените мъже се връщат отново при Мистик. На 26 май колоната обгражда селото, в което в момента има около 700 жени, деца и старци. Войните са ангажирани с нападения близо до Хартфорд. Белите подпалват селото и всички, които не умират в пламъците са убити. Ужасени от зверствата и с пречупен боен дух, пекуотите се разпръсват.[1][2]

Англичаните не са доволни от дадения урок на пекуотите и решават да унищожат племето до крак. В края на юни 1637 г. експедиция от 120 бели мъже пристига в селата им. Намирайки ги изоставени колоната започва преследване. В Сейбрук към тях се присъединяват още 40 бели мъже, плюс скаути мохегани. Колоната преследвачи настига пекуотите в Саскуа – едно село на пекуаноките, близо до Файърфилд. Пекуотите се барикадират в близкото блато и отказват да се предадат. В последвалата битка 80 пекуоти успяват да избягат, 180 други са заловени и около 150 са убити. Пекуотите, които успяват да се спасят бягат при мохиканите в Шагхтикок. Тези, които остават в Кънектикът са безмилостно преследвани и накрая са принудени да молят за мир. По–малко от половината от 3000-те пекуоти преживяват войната.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Bruce E. Johansen,Barry M. Pritzker. „Encyclopedia of American Indian History“. ABC-CLIO, Inc, 2008. с. 216 – 218.
  2. а б в г Салцман, Лий. „История на пекуот“. // Посетен на 10 април 2019.