Пелагий (теолог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Пелагий.

Пелагий (фантазия портрет)
Пелагий (горе) и Йоан Златоуст (долу),
Нюрнбергски Хроники, XV век (1493 г.)

Пелагий (на латински: Pelagius; Pelagius Hereticus; * ок. 350 / 360; † ок. 418[1] / 420) е келтски монах от Британия, знаменит ересиарх от 4 и 5 век, известен със своите възгледи за свободата на волята, отричащи доктрината на първородния грях. На него е наречено учението Пелагинизъм/Пелагианство.

Аскетът Пелагий е от ок. 390 до 410 г. проповедник в Рим. Той се противопоставя на учението на Августин Блажени от Хипон.

Когато Аларих I ограбва Рим през 410 г., Пелагий бяга с ученика си Целестий в Картаген, където Пелагий отново има конфликт с Августин. Привърженикът му Целестий е осъден, и Пелагий бяга в Йерусалим.

През 418 г. Пелагий е осъден на църковния събор в Картаген и произведенията му са забранени.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Aurelii Augustini Contra Iulianum, ed. T. Blampin et al., in: J.-P. Migne (Ed.), Patrologia Latina, Bd. 44, Sp. 641 – 874.
  • Aurelii Augustini Contra Iulianum opus imperfectum lib. I-III, ed. E. Kalinka et Michaela Zelzer 1974 = Corpus scriptorum ecclesiasticorum latinorum, Bd. 85/1, Vindobonae 1974; lib. IV–VI, ed. T. Blampin et al., in: Patrologia Latina, Bd. 45, S. 1337 – 1608.
  • A. Augustinus, Schriften gegen die Pelagianer, hrsg. von S. Kopp u. a., Würzburg 1955 ff.
  • Pelagius, De fide trinitatis (Fragment.), in: J.P. Migne (Ed.), Patrologia Latina, Supplementa Bd. 1, Sp. 1544 – 60, Paris 1958.
  • Pelagius, Epistula ad Demetriadem, in: J.P. Migne (Ed.), Patrologia Latina, Bd. 30, Sp. 15 – 45.
  • Pelagius, Expositiones XIII epistularum Pauli ed. A. Souter (Text and Studies 9,1.2), Oxford 1922 – 1926.
  • Pelagius, Libellus fidei ad Innocentium, in: J. P. Migne (Ed.), Patrologia Latina, Bd. 45, Sp. 1716 – 1718.
  • T. Bohlin: Die Theologie des Pelagius und ihre Genesis, Wiesbaden, Uppsala 1957.
  • G. Bonner: Pelagius/Pelagianischer Streit. In: Theologische Realenzyklopädie, Bd. 26, (1996), S. 176 – 185.
  • P. Brown: Der heilige Augustinus. Lehrer der Kirche und Erneuerer der Geistesgeschichte. Übersetzt von J. Bernard, München 1975.
  • Gisbert Greshake: Gnade als konkrete Freiheit. Eine Untersuchung zur Gnadenlehre des Pelagius. Grünewald, Mainz 1972 ISBN 3-7867-0365-5 (Zugleich Habilitationsschrift an der Universität Tübingen, Fachbereich Katholische Theologie, 1972).
  • Helmut Hoping: Pelagius (Theologe). In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 7, Bautz, Herzberg 1994, ISBN 3-88309-048-4, Sp. 168 – 173.
  • A. U. Sommer: Das Ende der antiken Anthropologie als Bewährungsfall kontextualistischer Philosophiegeschichtsschreibung: Julian von Eclanum und Augustin von Hippo. In: Zeitschrift für Religion-und Geistesgeschichte, Band 57 (2005), Heft 1, S. 1 – 28.
  • S. Thier: Kirche bei Pelagius, Berlin, New York 1999.
  • M. Vessey: Opus imperfectum. Augustine and His Readers, 426 – 435 A. D. In: Vigiliae Christianae 52 (1998), S. 264 – 285.
  • O. Wermelinger: Rom und Pelagius. Die theologische Position der römischen Bischöfe im pelagianischen Streit in den Jahren 411 – 432, Stuttgart 1975.
  • Gustav Friedrich Wiggers: Versuch einer pragmatischer Darstellung des Augustinismus und Pelagianismus. Hamburg 1833.
  • Georges de Plinval, Pélage, ses écrits, sa vie et sa réforme, etude d' histoire littéraire et religieuse, Payot, Lausanne, 1943,
  • Brinley Rees, Pelagius A Reluctant Heretic, The Boydell Press, Woodbridge, 1988.
  • Brinley Rees (ed.), Pelagius: Life and Letters, The Boydell Press, Woodbridge:1989, 1991. ISBN 0-85115-282-1 ISBN 0-85115-714-9. Translation of 18 letters, including Epistle to Demetrias, and minor treatises attributed at various times to Pelagius or his followers.ISBN 0-85115-714-9
  • Robert Van de Weyer (ed.), The Letters of Pelagius: Celtic Soul Friend, Little Gidding books, Evesham: Arthur James, 1995.
  • Pelagius, Epistula ad Demetriadem. Brief an Demetrias, Einleitung, Edition und Übersetzung von Gisbert Greshake, [Fontes Christiani], Band 65, Herder, Freiburg, 2015
  • Ali Bonner, The Myth of Pelagianism (Oxford: Oxford University Press, 2018)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]