Пелагония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Котловината Пелагония, снимана от сателит. Жълтата линия е границата между Република Македония и Гърция

Пелагония (на гръцки: Πελαγονία; на македонска литературна норма: Пелагонија) или Прилепско-Битолско-Леринското поле, наричано от българите просто Поле, е най-голямата котловина в географската област Македония, разделена днес между Република Македония - северната част и Република Гърция - южната.

Етимология[редактиране | edit source]

Името Пелагония е античното название на областта и днес то има единствено книжовна употреба като обединително на трите съставни полета на котловината - Прилепското и Битолското в Република Македония и Леринското в Гърция. Освен тези три полета в областта има обособени и още няколко по-малки като Гладно поле и Добро поле.

Физикогеографски характеристики[редактиране | edit source]

Котловината има овална форма силно издължена в посока север-юг, като най-северното ѝ село е Стровия в Община Долнени на Република Македония, а най-южното Долно Котори в гръцкия дем Лерин. На север Пелагония е затворена от планината Даутица, а на северозапад от Бушова планина, които я отделят от областта Поречие.

На запад планините Баба и Драгишец я отделят от Крушевско, Дървеник от областта Демир Хисар, а Пелистер от областите Горна Преспа в Република Македония и Голема Преспа в Гърция. Нередската планина или Вич (на гръцки Вици) отделя на югозапад Пелагония от областта Кореща (на гръцки Корестия), а на юг от областта Саръгьол. На югоизток Малка Нидже отделя областта от Петърското (Петрес) и Островското езеро (Вегоритида), на изток Селечката планина от областта Мариово, а на североизток Бабуна планина от областта Азот. На север Пелагония се свързва чрез прохода Плетвар с Раец и Тиквешията и с Градско на Вардара, а през Бабуна се свързва с Велес.[1]

Основната водна артерия на областта е река Църна (Черна), която навлиза в областта от Демир Хисар при село Бучин и я напуска към Мариово при село Брод. Църна напоява Битолското поле в средата на Пелагония. На север през Прилепското поле текат притоците на Църна Блато и Прилепската Стара река, а на юг Леринското поле се напоява от Леринската река Сакулева и притока и Стара река.

Прилепското и Битолското поле са наклонени на юг, а Леринското - на север.

Галерия[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Македонска мисъл, том 1-2, МНИ, 1945, стр. 315.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.