Пелайо (Астурия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Паметник на дон Пелайо (718 – 737)

Пелайо (на испански Pelayo) е първи крал и основател на кралство Астурия. Годината му на раждане е неизвестна (между 681 и 690), умира през 737. Известен е най-вече с победата си при Ковадонга, което поставя началото на Реконкистата.

Основател на Астурия[редактиране | редактиране на кода]

Пелайо (известен също с името Пелагиус) е вестгостки аристократ и телохранител на последния вестготски крал Родерих, загинал в битка с нахлуващите араби през 711 г. Ако се съди по хрониката на крал Алфонсо ІІІ, той е родом от Астурия – най-северните части на Испания. Други хронисти го смятат за роднина (племенник) на Родерих.[1] Семейството му е преследвано от крал Витица, така че след смъртта му заема силни позиции при новия крал Родерих. След поражението на вестготите се оттегля по родните си места, в Кантабрийските планини, където бягат много други генерали, аристократи и дори епископи от разбитото Вестготско кралство. Това не е случайно – районът на Астурия остава е най-слабо повлиян както от римляните, така и от готите. Там кантабрийците и баските живеят изолирано, съгласно древните си традиции. Според легендата (а животът на Пелайо е известен главно от легенди), през 717 г. мюсюлманският управител на областта изпраща войници да го арестуват. Пелайо бяга в планините,[2] а не след дълго се установява в пещерата Ковадонга, заедно с неизвестен брой свои поддръжници (мъже, жени и деца). Това вече прилича на въстание и срещу него тръгва армия, начело с Ал-Кама. Пелайо организира клопка и в теснините на долината успява да я унищожи. Тази победа му осигурява възможност да разпростре властта си по част от крайбрежието, да превземе Хихон и Овиедо и така да създаде държавицата Астурия – първото християнско кралство в епохата на арабско-мюсюлманското господство.

Пелайо на герба на град Хихон

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Пелайо се счита за крал на Астурия от 718 до 737 г. Негова столица става град Кангас де Онис. След победата при Ковадонга, колкото и тя да е с локално значение, около него се събират още повече представители на вестготската знат.[3] Оформящият се кралски двор е продължение на толедския, тъй като Пелайо се осъзнава като вестготски владетел. Има сведения за няколко опита на арабите да ликвидират неговото кралство, но очевидно трудният релеф и войнствеността на местното население правят това невъзможно. Повече сведения за неговото управление липсват.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

За името на баща му има най-различни версии сред средновековните хронисти. В хрониката на Абелдум е представен като син на Веремундо; Себастиан де Саламанка го смята за син на Фавила, херцог на Кантабрия; според трето мнение баща му е херцог на Авала (Авала е част от Кантабрия).[4] Известно е името на съпругата му – Гаудиоса, но с това се изчерпват сведенията за нея. Пелайо има син Фавила, който го наследява през 737 г., но умира само две години по-късно без деца. Дъщерята на Пелайо е Гермесинда, чийто съпруг Алфонсо І е третият крал на Астурия (739 – 757).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Henry Coppée, History of the Conquest of Spain by the Arab-Moors, Boston 1881, p. 398
  2. Hugh Kennedy, The Great Arab Conquests, Philadelphia 2007, p. 318
  3. Рафаэль Альтамира-и-Кревеа, История Испании, Том 1, Москва 1951, с. 110
  4. Coppée, History of the Conquest of Spain..., p. 398