Пелинце

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пелинце
Пелинце
— село —
Мемориал на АСНОМ в Пелинце
Мемориал на АСНОМ в Пелинце
Reliefkarte Mazedonien.png
42.2287° с. ш. 21.8255° и. д.
Пелинце
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Старо Нагоричане
Географска област Средорек
Надм. височина 398 m
Население 191 души (2002)
Пощенски код 1302
Пелинце в Общомедия

Пелинце или Пелинци (на македонска литературна норма: Пелинце) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Средорек на река Пчиня.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Пелинце е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Пелинци е населявано от 470 жители българи християни.[1]

Населението на Пелинци е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 336 българи екзархисти, 104 българи патриаршисти сърбомани и 12 цигани и в селото функционират българско и сръбско училище.[2] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 35 къщи в селото до 1905 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия, останалите 25 никога не са били екзархистки.[3]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[4]

По време на Първата световна война Пелинци е център на община и има 541 жители[5].

Според преброяването от 2002 година селото има 191 жители.[6]

Керамични съдове от бронзовата епоха, открити край Пелинце, около 1500 г. пр.н.е.
Националност Всичко
македонци 184
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 7
бошняци 0
други 0

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 128-129. (на френски)
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 299.
  4. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  5. „Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 31.“, archived from the original on 2014-04-07, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен 2021-02-19 
  6. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-09-05 
     Портал „Македония“         Портал „Македония