Пелопонес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пелопонес.

Карта на Пелопонес
Сателитна снимка на Пелопонес
Славянски племена на Балканите

Пелопонес (на гръцки Πελοπόννησος, Пелопонисос) е полуостров в Гърция, оформящ най-южния край на Балканския полуостров. Има площ от 21 549 квадратни километра. С основната част на Гърция е свързан чрез Коринтския провлак. През 1893 година провлакът е пресечен от построения Коринтски канал и така на практика Пелопонес се превръща в остров. От 2004 година полуостровът (остров) е свързан с Етолоакарнания посредством моста Рио-Антирио.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Модерното име на полуострова е наложено в 19 век по патриотични новогръцки подбуди. То произлиза от гръцката митология, по-точно легендата за героя Пелопс, който завладял целият регион. Името Пелопонес означава "Остров на Пелопс". През Средновековието и османското владичество полуостровът се нарича със славянското име Морея дадено му вероятно заради заобикалящото го отвсякъде море.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Първата голяма европейска цивилизация е Егейската (или Микенска), доминирала над Пелопонес в бронзовата епоха. През 146 г. пр.Хр. пада под властта на Римската република и става провинция Ахея. Славянските племена Милинги и Езерци, от началото на VII век населили полуострова. Особено красноречиви за това заселване са днес широко разпространените негръцки селищни имена и пр. съвременни славянски топоними.[2] Властта на ромеите над "славиниите" тук столетия липсва и по-късно е само номинална.[3] Писмено посочване на славяните като самостоен етнос населяващ Морея продължава да има и в 15 век.[4] Милингите запазват в продължение на над 8 века езика и родовата си принадлежност чак до първото падане на полуострова под османска власт в 1460 г.[5] Дори днес, местните хора са съхранили в говора си над 500 славянски думи.[6]

Пелопонес е под властта на Византийската империя до 4-тия кръстоносен поход през 1204 г., когато е завладян от франките и венецианците. Първото падане на полуострова под османска власт е в 1460 г., после венецианците си го връщат, турците пак го отвоюват и така преминава от ръце в ръце до 1715 г. когато османската власт се установява до 1770, когато пък руският флот и въстаналото християнско население пак я отхвърлят, скоро тя за последен път е възстановена до 1821 г. когато Гърция се освобождава.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  1. Друга, предимно гръцка теза е, че името на Морея по някаква аналогия ще да идва не от "морски" край, а от "мория" (гр. μωρια).
  2. Федон Малингудис, Славяне в Средневековой Греции — Φαίδων Μαλινγκούδης, Σλάβοι στη Μεσαιωνική Ελλάδα, εκδ. Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1988, σελ. 29
  3. Славяне в раннем средневековье, стр.151, Седов В. В.
  4. История Византийской империи, Васильев А. А.
  5. Федон Малингудис, Славяне в Средневековой Греции — Φαίδων Μαλινγκούδης, Σλάβοι στη Μεσαιωνική Ελλάδα, εκδ. Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1988, σελ. 32
  6. Max Vasmer, Die Slaven in Griechenland