Пелски археологически музей
| Пелски археологически музей Αρχαιολογικό Μουσείο Πέλλας | |
| Музеи в Гърция | |
 Сградата на музея | |
| Местоположение | Пела |
|---|---|
| Тематика | археология |
| Основан | 2009 г. |
| Сайт | www.pella-museum.gr |
 | |
| Пелски археологически музей в Общомедия | |
Пелският археологически музей (на гръцки: Αρχαιολογικό Μουσείο Πέλλας) е музей в археологическия обект на древногръцкия град Пела, Гърция.[1]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Сградата е проектирана от архитект Костас Скрумпелос и е на мястото на древния град Пела. Строежът й е започнал през 2006 и е бил завършен през 2009 г. с подкрепата на Третата рамка за подкрепа на общността на Гърция. Намира се в близост до археологическия обект на античния македонски дворец. Сградата има правоъгълен атриум, препратка към централния перистилен двор на античните къщи в Пела.[1]
Информационният раздел предоставя текстове, снимки, карти, рисунки, модел на археологическия обект и кратко видео за Пела. На входа на музея има два важни експоната – глава, смятана за потрет на Александър Велики и статуетка с типичните атрибути на бог Пан.[1]
Първата тематична изложба в музея е посветена на ежедневния живот в Пела. Сред най-важните експонати в тази изложба са мозаечните подове от Къщите на Дионисий и на отвличането на Елена от Къщата на замазката. Изложени са възстановки на мебели, модели, облекла и други.[1]
Втората изложба е на обществения живот в Пела. Експонатите са от разкопките на агората и са свъзрани с администрацията – монети, надписи, скулптури – производството и търговията – вази за транспортиране на вино, теракотени фигурки, керамични съдове.[1]
Третата тематична изложба се състои от мозайки от светилищата в Пела – светилището на Дарон, Майката на Боговете и Афродита, Тесмофория – и други находки като надписи, вази, метални предмети.[1]
Четвъртата изложба е съставена от находките от градските гробища, в които има погребения от бронзовата епоха, геометричната и архаична епоха (IX – VI век пр. Хр.), класическата епоха (V – IV век пр. Хр.) и елинистическата епоха (III – II век пр. Хр.). В музея се съхранява Пелската магическа табличка. Находките дават информация за езика на жителите – дорийски гръцки, погребалните обичаи и прочее.[1]
Последната група експонати са от царския дворец и дават представа за архитектурната му форма, за живота и личността на Александър Велики.[1]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Мраморна глава, изобразяваща Александър Велики (325 – 300 пр. Хр.), открита около Енидже Вардар -
Статуетка на Афродита, събуваща сандала си. Оброчно дарение в Светилището на Майката на боговете и Афродита (края на IV – начало на I век пр. Хр.) -
Елементи за декорация на дървени гробове и каси -
Ритон под формата на фалос (съд за пиене и либатиране) -
Мозайката „Лов на лъв“ -
Декорация на стена на трапезария -
Мозайката „Лов на елен“
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
|
