Пемо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Пемо (Pemmo) e от 706 до 739 г. херцог (dux) на лангобардското херцогство Фриули.

Син е на Било от Белунум (Белуно), който e избягал заради въстание във Forum Julii (Цивидале). Женен е за Ратперга, с която има синовете Ратчис, Ратхаит и Айзтулф.[1]

През 706 г. Пемо става херцог на Фриули, като последник на смъкнатия Корвол (Corvolus). В своя дом той приема сираците на падналите лангобарди в последната война против словаките и ги възпитава заедно със собствените си деца.[2] Когато славяните от Карантания нападат Лауриана, той марширува против тях с порасналите си възпитаници. Славяните претърпяват големи загуби, а Пемо загубва само един човек. Сключват мирен договор.[3]

Той затваря патриарх Каликст от Аквилея, понеже той изгонил владиката Аматор на Julia Carnica от Фриули. Тогава крал Лиутпранд сваля Пемо от трона и поставя около 739 г. на неговото място за херцог на Фриули сина му Ратчис. Пемо иска да избяга заедно с привържениците си при славяните, но Ратчис успява да накара Лиутпранд да го помилва. Помилвани са също и синовете му Ратхаит и Айзтулф, а останалите са затворени. [4]

За по-нататъшният живот на Пемо няма сведения. Синовете му Ратчис и Айзтулф стават крале на лангобардите.

Олтарът на Ратчис в музея Cristiano di Cividale del Friuli

Ратчис подарява в чест на баща си олтар. Надписът разказва за „прочутият и благороден Пемо“, който възстановява разрушената Йоан-църква и я обогатява с много подаръци.[5]

DE MAXIMA DONA XPI AD CLARIT SVEBEIMI CONCESSA PEMMONI VBIQVE DIRVTO
FORMARENTVR VT TEMPLA NAM EI INTER RELIQVAS
SOLARIVM BEATI JOHANNIS ORNABIT PENDOLA EX AVRO PVLCHRO ALT
ARE DITABIT MARMORIS COLORE RATCHIS HIDEBOHRIT.

Литература[редактиране | edit source]

  • Павел Дякон, Historia Langobardorum. Ludwig Bethmann und Georg Waitz, in: Monumenta Germaniae Historica, Scriptores rerum Langobardicarum et Italicarum saec. VI–IX, Hahn, Hannover 1878, S. 12−187 (Liutprand S. 177−187)
  • Wilfried Menghin, Die Langobarden. Archäologie und Geschichte. Theiss-Verlag, Stuttgart 1985, ISBN 978-3-8062-0364-4. S. 193−198
  • Jörg Jarnut, Geschichte der Langobarden, Kohlhammer, Stuttgart 1982, ISBN 3-17007515-2, S. 80−105

Източници[редактиране | edit source]

  1. Павел Дякон, Historia Langobardorum VI, 25-26
  2. Historia Langobardorum VI, 25-26
  3. Historia Langobardorum VI, 45
  4. Historia Langobardorum VI, 51
  5. Hodgkin, Italy and her Invaders Vol VI, S. 333-334

Външни препратки[редактиране | edit source]