Пенка Пейковска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пенка Пейковска
български историк
Родена
26 март 1960 г. (64 г.)

Учила вБудапещенски университет

Пенка Иванова Пейковска е български историк и университетска преподавателка, професор, доктор на историческите науки.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 26 март 1960 в Троян. През 1986 г. завършва магистратура История и етнография в Будапещенския държавен университет „Лоранд Йотвьош“. В периода 1987 – 1998 г. работи в Главно управление на архивите при Министерски съвет. През 1995 г. защитава докторска дисертация на тема „Документи от личен произход за българо-унгарските културни взаимоотношения 1879 – 1941 г. Извороведски анализ“ с научен ръководител ст.н.с. І ст. д.и.н. Кънчо Георгиев. От 1998 г. е научен сътрудник в Института по история при Българска академия на науките. През 1998, 1999, 2001 и 2002 г. специализира в Института по история при Унгарската академия на науките, Унгария. От 2001 г. преподава в специалност „Унгарска филология“ във Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2014 г. е избрана за доцент, а от 2015 г. е доктор на историческите науки.

Научните ѝ интереси са в областта на изворознанието, историческата демография, новата и най-нова история на Унгария, българо-унгарските културни и политически взаимоотношения през ХІХ – ХХ в., българската общност в Унгария, унгарците в България.

Член е на Международното унгарско филологическо дружество и на Българското генеалогическо дружество „Родознание“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]