Пенкьовска планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пенкьовска планина
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.551° с. ш. 22.655° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България
Област Перник
Област Кюстендил
Част от Краище
Най-висок връх Конски връх
Надм. височина 1187,1 m
Bulgaria-Kraishte-topographic-map-bg.svg

Пенкьовска планина е планина в Западна България, във физикогеографската област Краище, области Перник и Кюстендил, част от Руйско-Верилската планинска редица.

Планината има форма на латинска буква „L“. Дължината ѝ е около 25 км, а ширината – 3 – 4 км. На север седловина висока 1049 м в района на махала Кошарци (част от село Лева река) я свързва с Еловишка планина. На запад, югозапад и юг долината на Треклянска река (десен приток на Струма) я отделя съответно от планините Кървав камък, Кобилска и Земенска, а на изток долината на река Явор (Пенкьовска, ляв приток на Треклянска река) – от планините Ерулска и Рудина. Най-високата ѝ точка връх Конски връх (1187,1 м) се издига в южната ѝ част, източно от село Трекляно. Уникалното за Пенкьовска планина е наличието на билен ръб, какъвто няма в друга българска планина. По него може да се изминат повече от 20 км, като разликите в надморските височини (денивелацията) при слизане и изкачване са в диапазон 100 м. Планината е изградена от мергели, пасъчници, варовици, гнайси. Изградена е от метаморфни скали – гнайси, шисти, амфиболити. Преобладаващите почви са излужените канелени горски, върху които са разпространени редки широколистни гори.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Зимата е студена, лятото е прохладно, преобладаващи са западните и северозападните ветрове, максимумът на валежите е през май-юни, минимумът – през февруари.[1] Условията са подходящи за излети през всички сезони.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Растителната покривка е представена от широколистни видове от рода дъб (цер, благун, гурун). Билото е голо и е заето от тревни формации. Основен тип почви са излужените канелени горски почви.

Църкви и манастири[редактиране | редактиране на кода]

  • Средновековна църква "Св. Николай Мирликийски"[2]
  • Манастир "Св. Петка"
  • Манастир "Св. Четиридесет мъченици"
  • Манастир при с. Косово

В подножията на планината, по долините на двете ограждащи я реки са разположени 11 села.

По източното и южното ѝ подножие преминават участъци от 2 пътя от Държавната пътна мрежа:

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Йорданова, М. и Ботева, И. Планините в България, АИ "Проф. Марин Дринов". София, 2013, с. 218-220
  2. Йорданова, М. и Ботева, И. Планините в България, АИ "Проф. Марин Дринов". София, 2013, с. 218-220