Пенкьовска планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пенкьовска планина
Penkyovska Mountain 1.jpg
Изглед към Пенкьовска планина от пътя край с. Дивля
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.551° с. ш. 22.655° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България
Област Перник
Област Кюстендил
Част от Краище
Най-висок връх Конски връх
Надм. височина 1187,1 m
Подробна карта
Bulgaria-Kraishte-topographic-map-bg.svg
Пенкьовска планина в Общомедия

Пенкьовска планина е планина в Западна България, във физикогеографската област Краище, области Перник и Кюстендил, част от Руйско-Верилската планинска редица.

Планината има форма на латинска буква „L“. Дължината ѝ е около 25 км, а ширината – 3 – 4 км. На север седловина висока 1049 м в района на махала Кошарци (част от село Лева река) я свързва с Еловишка планина. На запад, югозапад и юг долината на Треклянска река (десен приток на Струма) я отделя съответно от планините Кървав камък, Кобилска и Земенска, а на изток долината на река Явор (Пенкьовска, ляв приток на Треклянска река) – от планините Ерулска и Рудина. Най-високата ѝ точка връх Конски връх (1187,1 м) се издига в южната ѝ част, източно от село Трекляно. Малко по-нисък (1169 м.), но със същия кръгозорен изглед е и връх Шильоко, за изкачването на който изходен пункт е с. Пенкьовци.

Уникалното за Пенкьовска планина е наличието на билен ръб, какъвто няма в друга българска планина. По него може да се изминат повече от 20 км, като разликите в надморските височини (денивелацията) при слизане и изкачване са в диапазон 100 м. Планината е изградена от мергели, пасъчници, варовици, гнайси.

Изградена е от метаморфни скали – гнайси, шисти, амфиболити. Преобладаващите почви са излужените канелени горски, върху които са разпространени редки широколистни гори.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Зимата е студена, лятото е прохладно, преобладаващи са западните и северозападните ветрове, максимумът на валежите е през май-юни, минимумът – през февруари.[1] Условията са подходящи за излети през всички сезони.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Растителната покривка е представена от широколистни видове от рода дъб (цер, благун, гурун). Има и гори с преобладаване на габър, а по високите части - бял бор. Билото е голо и е заето от тревни формации, хвойна, трънка. Основен тип почви са излужените канелени горски почви.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Животинският свят на планината не е проучван специално. Тук са установени горски гущер, стенен гущер, черен кълвач, зелен кълвач, сойка, черен дрозд (кос), буков певец, щиглец, дългоопашат синигер, обикновена чинка, кукувица, от пеперудите - голям полумесец, белянки, синевки и др.

Църкви и манастири[редактиране | редактиране на кода]

  • Средновековна църква „Св. Николай Мирликийски“[2]
  • Манастир „Св. Петка“
  • Манастир „Св. Четиридесет мъченици“
  • Манастир при с. Косово

В подножията на планината, по долините на двете ограждащи я реки са разположени 11 села.

По източното и южното ѝ подножие преминават участъци от 2 пътя от Държавната пътна мрежа:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Йорданова, М. и Ботева, И. Планините в България, АИ „Проф. Марин Дринов“. София, 2013, с. 218-220
  2. Йорданова, М. и Ботева, И. Планините в България, АИ „Проф. Марин Дринов“. София, 2013, с. 218-220