Пенчо Костурков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пенчо Костурков
български политик
Роден
Починал
8 май 1989 г. (90 г.)
Политика
Депутат XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Пенчо Стоянов Костурков е български политик от Радикалната партия, впоследствие безпартиен.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 октомври 1899 година в град Враца. Син е на известния политик Стоян Костурков. През 1923 година завършва право в Софийският университет, а през 1926 година става доктор по политически и икономически науки във Франция. В периода 1927 – 1945 година е адвокат в София. Между 1944 и 1949 е член на Изпълнителния комитет на Радикалната партия. От 1945 става член на Националния комитет на ОФ. През 1946 година е част от българската делегация на Парижката мирна конференция. От 1952 е заместник-председател на Градския комитет на Българо-съветското дружество. Подпредседател е на 26 ОНС, 6 ВНС, 4 и 5 народни събрания (1945 – 1949 и 1963 – 1971). От 1950 до 1962 е член на Президиума на Народното събрание[1] От 1955 е секретар на Дружеството на ООН в България. Между 1963 и 1975 е секретар на Националния съвет на ОФ, а от 1976 до 1983 e негов заместник-председател.[2] Народен представител е в 1 до 9 НС, 26 ОНС и 6 ВНС. Умира на 8 май 1989 г. в град София[3]. Член е на Националния комитет за защита на мира и на Националния комитет за европейска сигурност[4]. Носител е на три ордена „Георги Димитров“ и на почетното звание „Герой на социалистическия труд“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерският съвет, стр. 232
  2. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 346
  3. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 491, ISBN 954-528-790-X
  4. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 342