Пеньо Пенев (поет)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пеньо Пенев.

Пеньо Пенев
Пеньо Пенев.jpg
български поет
Псевдоним Поетът с ватенката
Роден 7 май 1930 г.
Починал 27 април 1959 г. (28 г.)
Професия журналист
Националност Флаг на България България
Активен период 1947 – 1959
Жанр стихотворение, поема
Направление социалистически реализъм
Известни творби поемата „Дни на проверка“

Съпруга Мария Господинова (?-?)
Деца Владимир Пенев

Пеньо Митев Пенев е български поет, наричан често „Поетът с ватенката“. Животът му е изтъкан от премеждия, разочарования и трудности. Страда от хронична депресия (възможно е и биполярно разстройство), а в последните години от живота си и от алкохолизъм. Негов кумир е Владимир Маяковски. Много факти от живота и смъртта му остават в тайна дълги години, за да се използва неговото име от пропагандата като символ на комунистическата борба.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 май 1930 г. в с. Добромирка, Севлиевско. Учи в гимназия в Севлиево. Участва в бригадирското движение в Димитровград, при строежа на язовир Росица, като става негов бард, пишейки едни от най-романтичните и възторжени стихове за „новия живот“, близки по звучене до най-добрите стихотворения на Никола Вапцаров. Работи като журналист във в. „Димитровградска правда“. По-късно е редактор във в. „Стършел“. За пръв път печата през 1947 г. Автор е на стихосбирките „Добро утро, хора!“ (1956 г.), единствената стихосбирка, която излиза преживе, „Ние от двадесетия век. Димитровград. Стихотворения“ (1959) и „Стихотворения“ (1961) (посмъртно).

След много житейски изпитания и тежка депресия Пеньо Пенев се самоубива в нощта на 26-и срещу 27-и април 1959 г. в хотелска стая №118 на хотел „Москва“ в Димитровград. В нарочно предсмъртно писмо до Началника на Окръжното управление на милицията в града Пенев снема отговорността за своята смърт от своите близки и познати. Въпреки това по-късно става ясно, че поетът е силно разочарован от реалността. Самият той в последните години на своя живот тъне в нищета, като няма средства за лечението на своето непризнато дете и продължава от идването си в града да живее в тясна квартира на Жилфонд под наем.[1]

Има два брака и един син.

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

В Димитровград има музей, посветен на живота и творчеството на Пеньо Пенев. На негово име са наречени градската библиотека и паркът „Пеньо Пенев“ в града, където е поставен и паметник на този бележит представител на българската поезия от периода на т.нар. „социалистически реализъм“.

През 1962 г. е удостоен с Димитровска награда за литература за стихосбирката му „Стихотворения“.

През 1970 г. е обявен за почетен гражданин на Димитровград. [2]

От 1970 г. Община Димитровград учредява Националната литературна награда „Пеньо Пенев“. Присъжда се веднъж на 2 години, в рамките на дните на поезията „Пеньо Пенев“, които се провеждат около рождения ден на поета – 7 май.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Добро утро, хора!“ – 1956
  • „Ние от двадесетия век“ – 1959
  • „Стихотворения“ – 1960 (1962)
  • „Стихотворения“ –1963 (1970)
  • „Когато се наливаха основите“ – 1965 (1967, 1968, 1969, 1972, 1973, 1975, 1979, 1985)
  • „Стихотворения. Библиотека за ученика“ – 1960
  • „Дни на проверка“ – поема, 1969
  • „За вас, потомци“ – 1969
  • „Дни върху приклада. Войнишки дневник в стихове и писма“ – 1972
  • „Избрани стихотворения“ – 1980
  • „Стихотворения“ – 1981 (1990)

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • М. Иванов. „Повест за Пеньо Пенев“. 1964 (1988).
  • Любен Георгиев, „Пеньо Пенев. Поетът с ватенката“. БАН. София. 1965, стр. 530.
    • „Пеньо Пенев. Поетът с ватенката“. София, 1970.
    • „Пеньо Пенев. Поетът с ватенката“. София, 1983.
    • „Пеньо Пенев. Поетът с ватенката“. София, 1990.
  • „Между мечтата и утопията. Нови изследвания и документи за Пеньо Пенев“. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 3. съст. Пламен Дойнов, ИК „Пан“. Департамент „Нова българистика“ на НБУ С. 2009.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиев, Л. „Пеньо Пенев. Речник по нова българска литература“. „Хемус“. С. 1994. стр. 271 – 272.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

За него