Пеню Киров
Пеню Киров | |
български езотерик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Пеню Киров е български езотерик, първият ученик на Петър Дънов и един от основните му сподвижници.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 13 юли 1868 г. в град Карнобат. Родът на баща му е от село Раково в Сливенския Балкан, но се е преселил в Сливен, а поколението на баща му – в Карнобат. Завършва прогимназия в Карнобат. Едва на 15-годишна възраст става учител.[1][2]:с. 499–500
През 1885 година се записва доброволец в Сръбско-българската война, поваля го дезинтерия и едва оживява.[3] През 1887 г. е взет за войник, освободен е през 1890 г. Встъпва в брак през 1895 година; нямат деца, но осиновяват дете на сестра му.[2]:с. 500, 507
В рода му има пет поколения много религиозни хора. Самия него изследователите определят не като религиозен в съвременния смисъл на думата, а като духовен човек, мистик, чийто живот е наниз от духовни изживявания, а още от 7-годишен има видения.[3][2]:с. 500, 507 Запознава се с д-р Георги Миркович през 1889 – 1890 г. по време на строежа на жп линията Ямбол – Бургас, където е надзирател, а докторът – държавен лекар. Години наред се срещат и правят спиритични сеанси.[2]:с. 508
През 1898 г. се среща с Петър Дънов и става неговият първи ученик.[1][3] През юли 1900 г. Петър Дънов кани него, д-р Георги Миркович и Тодор Стоименов на среща във Варна, с която се слага началото на годишните срещи на „Веригата“, както първоначално наричат кръга около него.[1][4] Още от 1898 г. между Пеню Киров и Дънов започва оживена кореспонденция, продължила до смъртта на Пеню Киров, в която разискват духовни въпроси, като в някои от писмата си Петър Дънов дава за първи път някои основни за учението си текстове („Добрата молитва“, „Свидетелствата Господни“, „Божието обещание“). Пеню Киров старателно е събирал черновите на писмата си до Дънов, а получените след това отговори е прикрепвал към тях. Така чрез тази стриктно подредена кореспонденция се проследява дейността за полагане основите на бъдещото общество „Бяло Братство“, духовните задачи, пред които се изправят, и тези, които Дънов е поставял на учениците си.[2]:с. 25–26
На 18 май 1903 г. Пеню Киров тръгва да обикаля България, проповядвайки и разпространявайки духовна литература. Придружаван е от Малкон Портомян (арменец, който в някои селища държи проповеди на турски) и в продължение на цяла година те обикалят по села, колиби, градове, лете и зиме, правейки огромна обиколка на страната. За Пеню Киров това е призвание от Бога. Такива пътувания той предприема и през други години до края на живота си. [5][2]:с. 501, 509–510
Избран е за ръководител на Бургаското братство при образуването му на 27 юли 1907 г. и остава на този пост до 25 юли 1914 г.[2][6]:с. 511 Един от най-близките съратници на Петър Дънов, който възлага на него работа от духовен характер.[6]:с. 514
Почива на 27 януари 1918 в град Бургас.[1]
Книги
[редактиране | редактиране на кода]Петър Дънов/Пеню Киро. Епистоларни диалози – том I[7] и том II[8]. Второ допълнено издание, обогатено с факсимилета на оригиналите, е издадено през 2020 г.[9][10]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Първият ученик на Учителя - Пеньо Киров завършва земния си път // beinsaduno.bg.
- ↑ а б в г д е ж Биографии. Пеню Киров. – В: Петър Дънов/Пеню Киров. Епистоларни диалози. Първи свитък 1898–1900. Второ доп. изд., обогатено с факсимилета на оригиналите. Бургас, Сдружение „Слънчогледи“, 2020. ISBN 978-619-7033-42-7
- ↑ а б в Славов, Атанас. Изгревът. Към светската биография на Петър Дънов. Сливен, Компас ООД-Сливен, 2010. ISBN 978-954-8558-15-0. с. 48.
- ↑ Асенов, Бойчо. Религиите и сектите в България. 2 прераб. и доп. изд. София, 2002. с. 416.
- ↑ Славов, Атанас. Изгревът. Към светската биография на Петър Дънов. Сливен, Компас ООД-Сливен, 2010. ISBN 978-954-8558-15-0. с. 49–53.
- ↑ а б Кратка биография на Пеню Киров // friendsoftherainbow.net.
- ↑ Епистоларни диалози - том I // stariknigi.bg/ 1.
- ↑ Епистоларни диалози - част II // stariknigi.bg 2.
- ↑ Петър Дънов/Пеню Киров. Епистоларни диалози. Първи свитък 1898–1900. Второ доп. изд., обогатено с факсимилета на оригиналите. Бургас, Сдружение „Слънчогледи“, 2020, 607 стр. ISBN 978-619-7033-42-7
- ↑ Петър Дънов/Пеню Киров. Епистоларни диалози. Втори свитък 1901–1917. Второ доп. изд., обогатено с факсимилета на оригиналите. Бургас, Сдружение „Слънчогледи“, 2020, 655 стр. ISBN 978-619-7033-43-4